Спомени в багри (Есен...)

Очи притварям и назад в годините се връщам.
И ето... пак съм малка... почти съм на пет.
Пъстроцветни листата вятъра подмята и обръща.
Гоня ги... летя със своя нов велосипед.

Есен е... но не в сърцето... то от радост пее.
Минавам по красивия шарен килим .
Листата се гонят – да се стигнат сякаш копнеят...
Танцът им разкошен тъй ми е любим...

И спирам колелото... слизам... взимам си листо.
Разглеждам багрито му и въздишам.
Природата го е дарила с разкошно, ново облекло.
Чувството дори не мога с думи да опиша.

Душата детска благоговее пред разкоша.
Стъпките се губят в цветния килим.
В джобчето на дънките листото ще положа.
То спомен ще ми носи от сезона любим.

И ето... минаха години... на двадесет аз съм сега.
Но отново не мога с думи да опиша...
Пак не ми достигат епитети, фрази и слова...
Очите си отварям и щастливо въздишам.

В един джоб на една вехта и стара дреха...
Горе на тавана... тънещо в забрава седи...
Изсъхнало, старо, но носещо надежда и утеха...
Едно листо напомнящо за нещо от преди.