събота, 5 януари 2008 г.

Aз в себе си се върнах…


Аз ли съм момичето – непресъхващ извор,
Което пие сълзите си и болката заключва?
Ето пак усмихвам се.Направих своя избор.
На поход дълъг тръгвам – на обич да се уча.

Дъждовни облаци изгряват над мен,
слънцето си ляга в постелята хладна.
Пътят ми е тъмен, прашен, замъглен.
За дъжд отправя молитви Земята –жадна.

И ето, аз вървя напред със тихи стъпки,
сенките нахлуват – връщат всеки спомен.
По тялото пълзят съвсем човешки тръпки,
страхът в сърцето пуска своя мощен корен.

Звън сакрален на камбана разцепи мрака.
Нощта с прошката си нежно ме обгърна.
Душата ми пречистена - със глас заплака...
Застина времето за миг...аз в себе си се върнах.


По песни на Ваня Костова!

Няма коментари: