четвъртък, 10 януари 2008 г.

Ти...

Когато нощем си легна и тихо затворя очи,
твоя нежен образ бързо мрака поглъща,
светлина се възцарява, сякаш греят звезди.
Непрогледен мрак в приказни краски превръща.

И не смея да мръдна, да погледна дори.
Не искам да изчезне отново всичко...
Мечтая за теб цяла нощ, до късни зори.
Ти си блян прекрасен и щастие едничко.

Меки чаршафи галят грешното ми тяло.
Вдъхвам аромат на пролет, на цветя...
Незрима светлината къпе всичко в бяло.
Където и да идеш – там е моята душа.

Няма коментари: