А вярвах ти аз!

Във/За миг един свещен и кратък,Във/За миг един свещен и кратък,Във/За миг един свещен и кратък,Във/За миг един свещен и кратък,
ти открадна моето сърце...
Взе го цялото без никакъв остатък .
Видях как тупка в твоите ръце.

Посегнах аз да го докосна...
Усмихна ми се ти,
но дръпна се назад и скри го
и каза ми, че ще боли.

Погледнах те... и ти повярвах...
поисках твоето сърце...
А ти засмян, прегърна ме и каза
че още рано е , че съм дете...

И мина много време от тогава,
но аз все мислих за това,
как някога сърцето си ти дадох,
защото вярвах в твоите слова.

А после чух, че имаш си съпруга,
че тя родила твоето дете...
Разбрах, че заменил си ме за друга,
че няма аз да имам твоето сърце.