Послеслов...

Умрели чувства са това -
нека си седят във гроба.
Отсечена е тяхната глава,
а тялото убито със отрова.

Не мога аз да искам да ги съживя!
И дори да мога, знам – не бива...
Тази болка съм готова да си причиня,
за да бъдя тя със теб щастлива.

А ти щастлив ли си кажи?
Глава не свеждай, погледни ме във очите!
Стига вече казвал си лъжи...
По-добре забий ми нож в гърдите...

Мълчи! Мълчи, като сърце ми болно,
ранено и кървящо от любов.
Не осквернявай ме със думи – туй е долно!
Остави ми тих и нежен послеслов...