Морето...

Погледини морето с вълните несломени.
Виж... във него, как живот кипи!
Устояло е на бури, времена, промнени,
то е вечно... разбери!

Още с утрото милва пясъци студени...
Луна и слънце къпят го във светлина.
Пред него равни сме: няма малки, големи...
Ах, таз необятна морскa синева...

Още в утрин рана, чайките пируват
над мощните, титански вълни.
Волни с вятъра в едно ликуват,
неподвластни... далече от хорски очи.

Морето силните обича, както казват.
Морето... носи вътрешен покой...
Морето – водите си на никой не отказва,
приютява с нежни ласки и носи покой...