Те...двамата...

Нощ безбрежна над полята.
Лунен лъч огрява
Призрачната му прозрачност,
Топли,
Свети,
И огрява,
На двама влюбени сърцата.
А те лежат,
Говорят си
И чувстват.
Там двама сред тревата
Те гледат се,
Ръцете си докосват,
Мълчат.
Излишни са словата,
А вятъра ги гали
Нежно,
Сластно.
Погледите им искрят от обич,
Която сърцата им пари…
И те са млади,
Живи,
Силни.
Отпиват любовта с наслада.
За проключения са жадни…
Искат,
Чувстват
Не изпитват студ,
Нито самота,
Не са и гладни,
Защото хранят се с живота…
С любовта и младостта си,
Онези двама в полята...
Там, дето денем слънце грее,
Там, дето дъжд се сипе
И после появява се дъгата...