Кръстопътища

Кръстопът. Загубих се, наникъде тръгнала.
Улици. Всичко призрачно и черно...
С глава към небесата в молитви обърнала,
идващи право от сърцето – неверно.

Път. Без маркировка, светофари и табели.
Мисълта ми в безкрая се рее.
А сетивата... сякаш, че са онемели.
Живот, който не гори, а тлее.

Изгубена в мълчание, потънала в тъга,
тръгнала да търся пътя свой,
неосъзнала до сега, че който и да избера,
то – този път е само мой.