Спи...

И някак бързо, неусетно времето минава,
изгубват се моментите като на сън.
И тъй притихнала, само болката остава.
Всички чувства други вече са навън...

Спи сърце! Не се разбуждай толкоз рано.
Не дей да пускаш никой вътре в теб.
Недей! Почакай! От мен не искай само
да връщам спомени за миг далечен и отнет.

Страхувам се! Не искам пак само да страдаш,
не искам да проплакваш с кървави сълзи...
Мълчи! На никой няма да се подаряваш...
Завий се в самотата си студена. Спи!