Аз играх за вас...

Какво в сърцето ми се крие,
днес дори и аз не зная...
От чаша с кръв душата пие.
Дали за мен това е края...

Живяха в мен и дъжд и вятър,
луни, слънца, вихрушки снежни.
Живота ми - спектакъл от театър,
богат на чувства, мисли и копнежи.

Аз изпълних ролята перфектно.
Играх с финес и чувство,
но колкото да е гротескно...
Живота... всъщтност е изкуство!

Често сменях аз прически, тоалети.
На сцената излизах в блясък цяла...
Пристягах се с неудобните корсети,
за да впечатля... цялата зала...

И да... успявах да се справям!
С цената на каквото струва...
С усмивка, усмивки да дарявам,
а ужким щастие не се купува.

Цената за билета ми кажете...
Не е ли тя с парите заплатена?
Хайде... истината отречете...
Дори и щастието е платено.

Но иде време... падат тежките завеси.
И шоуто приключва... иде края...
Независимо от моите протести...
Ще дойде... туй добре го зная.

Но няма нищо. Аз живях достойно.
И сега в почивка се оттеглям,
да изживея старините си спокойно...
На живота, който с всички вас споделях.