Не всичко е в мрак...

Виж... загледай се безизразно в тишинта.
Погледни... там личат невидими белези.
Там в незабрава са скрити словата...
И изпепеляващи незабравими залези.

Да... ето тук, точно тук надники...
Красиви картини сякаш се редуват.
Ако не ги харесваш... тръгни... забрави.
Мислите ми не ще те одумват...

Но почакай... поспри... загледай се пак.
Може би нещо пропусна да забележиш!
Не разбираш ли? Не всичко в мене е мрак.
Виж онази светлинка... не бързай да се оттеглиш.

Почувствай я... тя за тебе силно блести.
Не загасяй я, а по-силно да свети поискай.
С чистотата на детски невинни сълзи...
пусни я в себе си да влезе... не, не я подтискай.

Но ако страхуваш се... по добре си върви.
Тя няма нужда от геройства излишни...
Остави я... нека в самотата си красиво блести,
подхранвана от чувства и емоции предишни.