Маскаради...

Кой път сърцето ми разделя,
от това на някой друг?
Кой мечтите разпределя
и несбъдва ги на пук?

Кой е този, който решава вместо нас?
Господ ли е, Сатана ли...
Или собствената ни несигурност – оназ,
дето ни осъжда на провали.

И ако виновни сме със тебе двама,
защо сега така скърбим?
Защо отворихме си ний кървяща рана,
защо така безропотно мълчим?

Защо не можем да забравим?
Защо не можем да простим?
На неразбрали с теб се правим,
а скришно днес и тук скърбим.

Кому са нужни тез преструвки?
На теб, на мен,или на някой друг?
Не можахме ли да бъдем нас си,
пък дори и на света на пук.

И днес заставам аз пред тебе...
По-истинска от всеки път преди.
За лъжи аз вече нямам време...
Искам теб! А искаш ли ме ти?

И нека няма вече разговори, думи.
Нека има само искрени очи,
които всичко да си казват, но безмълвно.
Твоя съм! Ако ме искаш... ме вземи!