Сама

Седи си тихичко във тъмнината ...
Почти догаря поредната цигара ...
Тя, която пренадлежи на суетата ...
Със себе си сама безмълвно разговаря.

И мислите в главата и нахлуват,
но... мъчи се, да ги прогони тя.
Спомените в съзнанието и танцуват,
носещи в очите и сълзи... тъга.

От старата цигара нова си запали.
Бавно дави мислите в къбета дим.
Да потъне в самотата си се тя остави.
Няма майка, брат, баща, любим...