Животът ни... На книга!

Лукосозна кожена корица,
обточена със златен кант.
А на корицата – орлица...
И орел – въздушен танц!

Титулната станица е празна.
Няма име, автор – празен лист,
но щом докоснеш те полазва...
Тръпка, спомен – жив и чист.

И кога отгърнеш по-нататък,
история ще срещнеш за живот:
от цветя – хербариен остатък
и разделител - карта от белот.

Петно от вино също има
и дупка от цигара прогорена.
Портрет на някой сниман...
А коса – до него залепена...

И писано е нещо най-отдолу
„Историята свърши тука”.
А всичко друго – пусто, голо...
Без разкази, завет, поука...

Но то ти стига – туй що има,
да разбереш каква съдба е била:
на мъж и негова жена любима,
Съдбата нявга... Разделила...

Бъди мой гост!

Добре дошъл си гостенино скъп,
заповядай, влизай, настани се.
Седни до мен, не ми обръщай гръб!
Заповядай вино, отпусни се...

Е, кажи сега? За какво дойде?
Не вярвам просто да ме видиш...
Гледам – мокър си до колене.
Сега дойде, а бързаш да си идеш.

Недей така! Постой при мен.
От толкоз време съм самотна.
Отдавна чакам те – и нощ и ден!
Оставил си ме тъй сиротна...

Е, хайде казвай, где си бил?
На много ли врати потропа?
Или от всички си се крил?
Пий от виното, не е отрова.

Тъй ме гледаш и мълчиш сега,
сякаш съм с проказа заразена.
И си свил презрително уста...
Тръпка ме побива тъй студена.

Но глава не свеждам аз пред теб.
Не ще ти позволя да видиш,
че и аз изпитвам нявга скръб.
Говори – не ще да ме обидиш!

Нещеш? Тогава нека помълчим.
Чакай, тръгваш ли си вече?
Нека ти призная, гост си ми любим,
но ти тръгвай... времето изтече.

Скоро даже - заповядай пак!
Нека на раздяла тост да вдигнем.
И ти като мен останал си сирак.
Сбогом Страх! Сбогом... любими...

Ограбил си ме! /Но благодаря/

На нощите покоя си ми взел,
а денем връщал тишината.
Искрицата от погледа отнел –
ти мен обрекъл си на самотата.

От спомените тайно си ми крал
и тях със други си заменял...
Чужди ласки знам че си ми дал,
а мойте си винаги отнемал.

Целувките от где ли си ги взел,
че щедър бил си толкоз много,
Или чрез тях си ме заклел,
да те обичам чак до гроба?

И днес аз искам да благодаря,
за всичко, дето си посмял...
За отнетото целувам ти ръка,
щом всичко друго си ми дал.