Това ли е да си поет?

Очи затварям и всичко се размива.
Трансформира се във нов сюжет.
Реалността фантазията припокрива,
родена в рими от душата на поет.

Поет ли? Така ли трябва да се назова?
Не е ли твърде много да се каже,
за фантазиите ми облечени в слова?
Не е ли някак си превзето даже?

А съзнанието ми се пак бунтува...
Прокрадва мисли, спомени, мечти.
Картини нови, непознати ми рисува.
Толкова са цветни - реални почти...

Кадрите редуват се в главата.
И ето! Идва новата на ред.
Думите тъй бързо изписва ръката.
Кажете ми! Това ли е да си поет?