Наивно...

Остатъка от чувствата си в кутийка събирам.
Сгънати прилежно на дъното стоят.
И таз кутийка в шкафа прашен я прибирам.
Така принудих ги завинаги да замълчат.

Тъжи сърцето – клето, останало само
На чувства и емоции бе нявга богато,
ала ограбиха го. Вече не е цяло то...
Агонизира и страда – в черни кърви облято.

И затворих ги. Чувствата – нека мълчат,
на сигурно място, тайничко скрити.
Запазих ги. Да не могат вече да ги наранят.
Да не бъдат и те от някой, нявга убити.