Панихида...

Тупти едва... облечено в кървящи рани.
Последни глътки въздух взима си през тях.
За панихидата раздадени са всичките покани.
И нека няма сълзи, а танци, музика и смях.

Агонизира в болки... но не се предава.
Бори се за всеки следващ миг живот.
И завета свой така ни посвещава :
Да сме силни... да свалиме робския хомот.

И разпокъсано е ... с кръпки, с липси.
Зеят дупки от конци личат следи...
Дето някой е запълвал празно място.
Дето нескопосано закърпвал си го ти.

И макар да ви изглежда грозно, жалко...
Въсщност носи изящна красота....
Онова което ей сега, след малко...
Ще умре скърбящо в самота...

И ето... пуслира запоследно...Сбогом!
Затихва, млъква... следва вечен покой.
Аз зная, че ще страдат на света за него много.
Ще го оплакват със сълзи – порой.