Иди си. Тез две думи да ми беше казaл. Щях!
Но мълчеше си, измъчваше ме само.
Нямаше да те намразя – да извърша този грях,
а сърцето още щеше да е цяло.
Върви си. Да бе изрекъл ти на глас. Аз бих!
И нямаше дори да се обърна.
Душата ми – тя щеше да е като плачещ стих,
в самота аз щях да се обгърна.
Но щях да бъда силна. Нямаше и да заплача.
Обаче ти дори не пожела.
Ти бе гладиатора, престъпника, палача.
Ти бе болката за мен една.
Няма коментари:
Публикуване на коментар