Недостатъчност\Искам всичко...\
Денем, очите си когато притворя,
виждам красиви нощни звезди.
А когато нощта, деня пребори...
Мечтая за слънчеви, топли лъчи.
Щом стъпя в тревата, небето ме вика…
И желая по него да пиша с ръка…
Но, протегна ли нея, земята обиквам…
Пресягам се, искам… два вида тъга…
Когато обичам, самотата ме тегли.
Да поседна до нея ме сякаш зове,
а когато сама съм, за хора копнея...
За докосващи ме с нежност ръце.
Усмихвам се тихо и глъч провокира…
Жажда у мен да се смея със глас…
А сторя ли него, си търся усмивката…
Подреденост ме тегли, поглъща ме хаос…
Започна ли аз да си пея фалшиво,
за тишината бленувам, света да мълчи.
А когато ми е тихо и мълчаливо...
Музика искам... до дупка да гърми.
Стените си срутвам, навън да погледна…
И в миг полудявам, извръщам очи…
Вратите си търся, затръшвам и секвам…
Липсва ми, сещам се, предната шир…
За красиви лалета, рими си пиша,
обазуващи цветни... замечтани поля,
но аромата цветен ми пречи да дишам.
Натъжавам се, ставам и... късам листа.
Дръвче посадя ли, за него проплаквам…
Че буря природна ще го повали…
А щом то изсъхне, хващам лопатата…
Въздух е нужен от чисти души…
Когато съм облечена, се сякаш задушавам.
Събличам се бързо и ето...вече летя...
Но студ ме обзема и пак се приземявам.
Навличам се с дрехи, да си сгрея плътта.
Каквото направя, отметвам и спирам…
Искам и друго, обратната тяга…
Закача ме мощно, притегля ме силно…
В живота си всичко и всякак желая…
виждам красиви нощни звезди.
А когато нощта, деня пребори...
Мечтая за слънчеви, топли лъчи.
Щом стъпя в тревата, небето ме вика…
И желая по него да пиша с ръка…
Но, протегна ли нея, земята обиквам…
Пресягам се, искам… два вида тъга…
Когато обичам, самотата ме тегли.
Да поседна до нея ме сякаш зове,
а когато сама съм, за хора копнея...
За докосващи ме с нежност ръце.
Усмихвам се тихо и глъч провокира…
Жажда у мен да се смея със глас…
А сторя ли него, си търся усмивката…
Подреденост ме тегли, поглъща ме хаос…
Започна ли аз да си пея фалшиво,
за тишината бленувам, света да мълчи.
А когато ми е тихо и мълчаливо...
Музика искам... до дупка да гърми.
Стените си срутвам, навън да погледна…
И в миг полудявам, извръщам очи…
Вратите си търся, затръшвам и секвам…
Липсва ми, сещам се, предната шир…
За красиви лалета, рими си пиша,
обазуващи цветни... замечтани поля,
но аромата цветен ми пречи да дишам.
Натъжавам се, ставам и... късам листа.
Дръвче посадя ли, за него проплаквам…
Че буря природна ще го повали…
А щом то изсъхне, хващам лопатата…
Въздух е нужен от чисти души…
Когато съм облечена, се сякаш задушавам.
Събличам се бързо и ето...вече летя...
Но студ ме обзема и пак се приземявам.
Навличам се с дрехи, да си сгрея плътта.
Каквото направя, отметвам и спирам…
Искам и друго, обратната тяга…
Закача ме мощно, притегля ме силно…
В живота си всичко и всякак желая…
Златна рибка/Живот.../
На коленете чака тежката ми младост…
Да я залюлея и прегърна…
Нежността е огорчена от провали…
Не дава път, та щастие да зърна…
Като сак тежи ми и огъва кръста
на отминаващите детски дни...
Напира, бърза... много е чевръста...
Не чува писъка ми жален... Спри!
А, щом извърна се… пътечка няма…
Само диря и не ме пропуска…
По нея с крачки да се оправдая…
Или хвана, свърша… Ставам злъчна…
Текат секундите безспирно, тичат
и времето отнема детството ми свидно.
Любимите играчки, на чужди ми приличат,
от прашните кашони гледат ме обидно!
После и любови… Първа, втора, трета…
Кой ме е запомнил, с кого не съм била…
И още чака тихо, гледаме безропотно…
И казва, ще си тръгне от мойте колена…
Докато посрещах я, тя вече си отива...
Несетила, неспомнила своя трепет пръв.
Захаросана поняога, друг път бодлива…
Хванала се бях на майсторската и стръв.
Тъй, както рибка златна, забързана е в други…
Желания, изсквания, също аз така…
Оплетох се във младости, но мои не, а чужди…
И времето си тръгва... изтлява пепелта…
А на мясото и се загнездва старост,
със болежки, сълзи и самота.
И остава сал една, едничка радост:
децата на моите деца...
Феерия от струни
Като мелодия от флейта
се лееш тихо над света...
От прозореца те гледам
и не мога да заспя...
Ти, Вечерница в сумрака…
Мигаш с парещи очи…
И във музиката чакам…
Капка с устни да сближиш…
Сълза в очите ми извика.
На тебе искаш да наподоби.
И ето... тръгна... бликва...
Не е сълза, а вече са... сълзи.
Потрепвам от водата жива…
Попивам в нея сетива…
И като ноти, малки птички…
В мене литват на ята…
Тази музика така е близка
на сърце ми – тънка струна.
Когато я докоснеш иска
лирично тебе да целуна.
Удавяш ли ме или не…
Във стихиите си луди…
Все по-ефирните криле…
Пърхат в мен – на пеперуди…
Обагрен в нежни краски
блестиш в света ми – светиш.
Усмивките ти... нежни ласки...
Дихание на обич ще усетиш...
Ти нямаш плът, но имаш глас…
Взорът ти е оперетен…
Ритъм и бумтежна страст…
Превръщаш ме в трептяща песен…
Стряхата на моето детство
Добра лоза с листата си прегръща…
Прозореца на къщичка една…
Усмихва се дъга в пролуките…
И влиза бързо с танц на чудеса…
Едно небе е покрив за цветята...
Родна стряха с купища звезди,
а тревите свежи в тучната ливада,
са постеля за отмора - дом са за мечти.
........................................................................................
По парапета светят млечни лапички…
Стъпчиците водят пак навън…
Където Слънчо чака. С него ласката…
На майчината и любяща гръд…
И тиха свежест призори,
от капчиците по листенца нежни
...С отразени галещи лъчи...
На чувства, спомени, копнежи.
И много смях. Невинен и звънлив…
Камбаната на детството запява…
Щом целунат твоите очи…
Първите усмивки… най- те сгряват…
...........................................................................................
Минават дните детски и безбрежни.
След тях остават спомените свидни.
И потопени в онази безметежност...
...Детството не пуснахме да си отиде
На коленете чака тежката ми младост…
Да я залюлея и прегърна…
Нежността е огорчена от провали…
Не дава път, та щастие да зърна…
Като сак тежи ми и огъва кръста
на отминаващите детски дни...
Напира, бърза... много е чевръста...
Не чува писъка ми жален... Спри!
А, щом извърна се… пътечка няма…
Само диря и не ме пропуска…
По нея с крачки да се оправдая…
Или хвана, свърша… Ставам злъчна…
Текат секундите безспирно, тичат
и времето отнема детството ми свидно.
Любимите играчки, на чужди ми приличат,
от прашните кашони гледат ме обидно!
После и любови… Първа, втора, трета…
Кой ме е запомнил, с кого не съм била…
И още чака тихо, гледаме безропотно…
И казва, ще си тръгне от мойте колена…
Докато посрещах я, тя вече си отива...
Несетила, неспомнила своя трепет пръв.
Захаросана поняога, друг път бодлива…
Хванала се бях на майсторската и стръв.
Тъй, както рибка златна, забързана е в други…
Желания, изсквания, също аз така…
Оплетох се във младости, но мои не, а чужди…
И времето си тръгва... изтлява пепелта…
А на мясото и се загнездва старост,
със болежки, сълзи и самота.
И остава сал една, едничка радост:
децата на моите деца...
Феерия от струни
Като мелодия от флейта
се лееш тихо над света...
От прозореца те гледам
и не мога да заспя...
Ти, Вечерница в сумрака…
Мигаш с парещи очи…
И във музиката чакам…
Капка с устни да сближиш…
Сълза в очите ми извика.
На тебе искаш да наподоби.
И ето... тръгна... бликва...
Не е сълза, а вече са... сълзи.
Потрепвам от водата жива…
Попивам в нея сетива…
И като ноти, малки птички…
В мене литват на ята…
Тази музика така е близка
на сърце ми – тънка струна.
Когато я докоснеш иска
лирично тебе да целуна.
Удавяш ли ме или не…
Във стихиите си луди…
Все по-ефирните криле…
Пърхат в мен – на пеперуди…
Обагрен в нежни краски
блестиш в света ми – светиш.
Усмивките ти... нежни ласки...
Дихание на обич ще усетиш...
Ти нямаш плът, но имаш глас…
Взорът ти е оперетен…
Ритъм и бумтежна страст…
Превръщаш ме в трептяща песен…
Стряхата на моето детство
Добра лоза с листата си прегръща…
Прозореца на къщичка една…
Усмихва се дъга в пролуките…
И влиза бързо с танц на чудеса…
Едно небе е покрив за цветята...
Родна стряха с купища звезди,
а тревите свежи в тучната ливада,
са постеля за отмора - дом са за мечти.
........................................................................................
По парапета светят млечни лапички…
Стъпчиците водят пак навън…
Където Слънчо чака. С него ласката…
На майчината и любяща гръд…
И тиха свежест призори,
от капчиците по листенца нежни
...С отразени галещи лъчи...
На чувства, спомени, копнежи.
И много смях. Невинен и звънлив…
Камбаната на детството запява…
Щом целунат твоите очи…
Първите усмивки… най- те сгряват…
...........................................................................................
Минават дните детски и безбрежни.
След тях остават спомените свидни.
И потопени в онази безметежност...
...Детството не пуснахме да си отиде
Няма коментари:
Публикуване на коментар