Изгревът най-хубав е в Морето,
там на вътре в морските вълни.
Там, на онова место, където...
Слънцето най-истински блести.
А чайките се къпят в блясък.
Приветстват първите лъчи...
Прегърнала водата своя пясък,
тихичко нашепва и шуми...
Вятърът танцува по вълните.
От далеч им носи новини...
Тайнично надниква в дълбините
с двете си невидими очи...
И Залезът най-хубав е в Морето.
Избродиран сякаш от кашмир...
Докоснал мястото... Където...
Се срещат морска и небесна шир.
Слънцето кога съвсем се скрие,
Луната тихомълком се яви...
Със мекият си блясък да открие,
събуждащите се сега Звезди.
Утихнали заслушват се вълните
във таз изящна тишина...
Пред тях и нощите и дните,
разкриват свойта красота.
А вятърът все тъй повява,
с тиха песен да ги поздрави.
Луната тайничко се изчервява,
от първи Слънчеви лъчи...
Няма коментари:
Публикуване на коментар