Сезонът е Есен!

Нощта беше светла... И тъмна...
Безцветен и шарен изглежда града.
Луната уханна... и някак безплътна...
Чух радостен плач на скърбяща жена.
.................................................................................
От студ и от вятър, топло ми беше.
Пулсира животът мъртвешки във мене,
а там някъде... някой крещеше...
Задавен, притихнл – ридае и стене...

Поспирам се бавно и ето застивам.
Заслушах се глухо във небесата...
А в умът си препускам: бясно и диво.
Чувствам, че съм си някак тъй непозната!

Посядам на пейка, сама със Съдбата.
Без думи говорим... И пием отмора.
Свидетел ни беше само Луната.
Нямаше птици, нямаше хора...

Дърветата с клони си тихо танцуват,
увяхва тревата от дъждовната песен.
Капят листата... И земята целуват...
На вън и във мене... Сезонът е Есен.