В морска пяна претопих се...

Вълните морски ме поглъщат
и в сянката им аз се скрих,
а те във пяна ме превръщат.
Във тъжен... плачещ стих...

Тъй нежно аз се претопявам
във капчиците водна шир,
а пламъкът във мен... изтлява
и сам изгасва най-подир.

С коси очите си закривам,
да не виждат вече те...
И всички чувсва ги убивам,
сама... със двете си ръце.

Едната гордост ми остана
и тя говореше във мен
... Но веч сега и тя е няма...
Мълчи и вехне ден след ден.

От мене сякаш нищо не остана.
Разтворих се във мъка – океан.
Сега съм цяла – морска пяна...
...Окъпана във слънчев плам.