Завърнах се при теб, Море...

По пясъка на плажа се разливам
и връщам се обратно при Водата,
която нежно с ласки ме покрива
и с обич ми изпълва сетивата...

Понасям се на Вятъра с крилете,
а той ме гали нежно, сластно...
Слънцето в косите ми се вплете
и целуна ме с лъчи си страстно.

Тук се чувствам толкова обична
сред Пясъка, Морето и Вълните,
че от всичко друго се отричам
и се сливам вечно с дълбините...

А нощем щом пребъде мракът
и се разбуди Месечина бяла,
сияйните звезди я чакат...
...А най-подир и тя изгрява...

И грейва като лъч надежда,
усмивката си не приквива.
Към мен приятелски погледжа
...А моят поглед я изпива...

Вятърът все тъй повява...
На устните ми в миг се спира.
Почтително Луната поздравява
и после тихо... си отива...

Това ми стига да живея...
Отричам се от всичко свое!
За друго нищо не милея
...Щом туй сега е мое...