По спомен те описах...

Приюти те чуждият град
в обятията си студени...
Сърцето ти го мъчи глад,
а мислите ти - замъглени.
.....................................................................
Цигара палиш в мрака пак
и сал димът компания ти прави.
А в душата ти – и там е мрак...
И очите ти – бездънни ями.

Сам на себе си сега мълчиш
и избягваш погледа си някак...
Неподвижно се опитваш да стоиш,
но в гърдите ти напира крясък.

Колко много си стаил...
От отминалите дни и грешки.
И сам на себе си не си простил.
Вина тежи на мъжките ти плещи.

Тишината те убива и гори.
Навън излизаш, за да дишаш,
но и този въздух те боли...
Във кожата си мъчно се побираш.
.....................................................................
Приюти те чуждият град
В обятията си студени...
Сам си ти на този свят,
а дните ти... Са преброени.