Нежно...

Усмивката нежна на утрото
приветства с лъчисти очи...
Попива в мен блясък... до дъното
и на ухото ми с нежност шепти.

В милувки кашмирени губя се...
Дореде се намеря в безкрайната шир.
И нежно докосвам със устните,
на зората лицето... В безспир...

А пухкави облаци галят ме...
И ме разтапят от нежност и свян.
В мекотата си чиста потапят ме,
Понасят ме в приказен блян...

Ах как нежно събуждам се с чайките.
На криле им в безкрая се рея...
И тъй извисена... Омайвам се...
Усмихната, нежна... и грея...