Дъжд от мляко и сатен
над сърцето ми вали смутено.
Пак те няма теб до мен...
И тялото ми тръппне... От студено.
Поне кажи, дали си жив?
Дали роден си зарад мене?
Или ме чакаш мълчалив...
В друг свят и в друго време.
А аз усещам те във мен.
Част от тебе там живее.
И ме пази нощ и ден...
Сърцето ми да не изтлее.
Така ми липсваш, и боли...
За миг спокойна не оставам.
Всичко в мен за теб тъжи,
но силна съм(не се предавам).
Няма коментари:
Публикуване на коментар