четвъртък, 21 август 2008 г.

Балерина


На сцената - живот съм балерина
с усмивка и очи искрящи...
Но щом всички зрители заминат,
се свивам в ъгъла – незряща.

Да, сляпа съм, от много време.
Не виждам никого и нищо...
Но туй не е за мене... Бреме,
душата вижда ми отлично.

И там на сцената аз зная,
че всички вперени са в мене.
И те ме виждат – как сияя,
как тялото ми танца пее...

Лицата им усещам по парфюма.
В тишината чувам тяхнта усмивка.
А щом се поклоня... Отгоре...
Те стават на крака... И викат.

За какво са ми очи да виждам,
щом и тъй във щастие живея?
Човек когато иска - има всичко!
А аз за друго... Не копнея..



Няма коментари: