Балерина

На сцената - живот съм балерина
с усмивка и очи искрящи...
Но щом всички зрители заминат,
се свивам в ъгъла – незряща.

Да, сляпа съм, от много време.
Не виждам никого и нищо...
Но туй не е за мене... Бреме,
душата вижда ми отлично.

И там на сцената аз зная,
че всички вперени са в мене.
И те ме виждат – как сияя,
как тялото ми танца пее...

Лицата им усещам по парфюма.
В тишината чувам тяхнта усмивка.
А щом се поклоня... Отгоре...
Те стават на крака... И викат.

За какво са ми очи да виждам,
щом и тъй във щастие живея?
Човек когато иска - има всичко!
А аз за друго... Не копнея..

Нежно...

Усмивката нежна на утрото
приветства с лъчисти очи...
Попива в мен блясък... до дъното
и на ухото ми с нежност шепти.

В милувки кашмирени губя се...
Дореде се намеря в безкрайната шир.
И нежно докосвам със устните,
на зората лицето... В безспир...

А пухкави облаци галят ме...
И ме разтапят от нежност и свян.
В мекотата си чиста потапят ме,
Понасят ме в приказен блян...

Ах как нежно събуждам се с чайките.
На криле им в безкрая се рея...
И тъй извисена... Омайвам се...
Усмихната, нежна... и грея...

Част от теб...

Дъжд от мляко и сатен
над сърцето ми вали смутено.
Пак те няма теб до мен...
И тялото ми тръппне... От студено.

Поне кажи, дали си жив?
Дали роден си зарад мене?
Или ме чакаш мълчалив...
В друг свят и в друго време.

А аз усещам те във мен.
Част от тебе там живее.
И ме пази нощ и ден...
Сърцето ми да не изтлее.

Така ми липсваш, и боли...
За миг спокойна не оставам.
Всичко в мен за теб тъжи,
но силна съм(не се предавам).

По спомен те описах...

Приюти те чуждият град
в обятията си студени...
Сърцето ти го мъчи глад,
а мислите ти - замъглени.
.....................................................................
Цигара палиш в мрака пак
и сал димът компания ти прави.
А в душата ти – и там е мрак...
И очите ти – бездънни ями.

Сам на себе си сега мълчиш
и избягваш погледа си някак...
Неподвижно се опитваш да стоиш,
но в гърдите ти напира крясък.

Колко много си стаил...
От отминалите дни и грешки.
И сам на себе си не си простил.
Вина тежи на мъжките ти плещи.

Тишината те убива и гори.
Навън излизаш, за да дишаш,
но и този въздух те боли...
Във кожата си мъчно се побираш.
.....................................................................
Приюти те чуждият град
В обятията си студени...
Сам си ти на този свят,
а дните ти... Са преброени.