вторник, 5 февруари 2008 г.

Нарисувах сърцето ти!

На тротоара на твоята мисъл
поседнах със скицник в ръка.
Там аз дочух, че си се орисал
на непрестанна и зла самота.

От високо сърцето ти виждах
и рисувах го с много тъга.
Често тръгвах си и пак прииждах,
запленена от твоята красота.

Невидима бе тя за очите,
но сърцето ми я разбра.
Измивах болката ти със сълзите,
проляти за теб до една...

Понякога поглеждах ти през очите,
а в тях блестеше малка искра
стаена в сенките – по ъглите,
но заредена със светлина.

А рисунката ми –оказа се цветна.
Изпъстрена в безброй цветове.
И когато към нея погледна...
Виждам добро и нежно сърце.

Ето виж я – загледай се в нея!
Откри себе си още веднъж...
А аз сгушена до теб ще немея
в прегръдката топла на мъж.

Няма коментари: