На тротоара на твоята мисъл
поседнах със скицник в ръка.
Там аз дочух, че си се орисал
на непрестанна и зла самота.
От високо сърцето ти виждах
и рисувах го с много тъга.
Често тръгвах си и пак прииждах,
запленена от твоята красота.
Невидима бе тя за очите,
но сърцето ми я разбра.
Измивах болката ти със сълзите,
проляти за теб до една...
Понякога поглеждах ти през очите,
а в тях блестеше малка искра
стаена в сенките – по ъглите,
но заредена със светлина.
А рисунката ми –оказа се цветна.
Изпъстрена в безброй цветове.
И когато към нея погледна...
Виждам добро и нежно сърце.
Ето виж я – загледай се в нея!
Откри себе си още веднъж...
А аз сгушена до теб ще немея
в прегръдката топла на мъж.
поседнах със скицник в ръка.
Там аз дочух, че си се орисал
на непрестанна и зла самота.
От високо сърцето ти виждах
и рисувах го с много тъга.
Често тръгвах си и пак прииждах,
запленена от твоята красота.
Невидима бе тя за очите,
но сърцето ми я разбра.
Измивах болката ти със сълзите,
проляти за теб до една...
Понякога поглеждах ти през очите,
а в тях блестеше малка искра
стаена в сенките – по ъглите,
но заредена със светлина.
А рисунката ми –оказа се цветна.
Изпъстрена в безброй цветове.
И когато към нея погледна...
Виждам добро и нежно сърце.
Ето виж я – загледай се в нея!
Откри себе си още веднъж...
А аз сгушена до теб ще немея
в прегръдката топла на мъж.
Няма коментари:
Публикуване на коментар