Ограбил си ме! /Но благодаря/

На нощите покоя си ми взел,
а денем връщал тишината.
Искрицата от погледа отнел –
ти мен обрекъл си на самотата.

От спомените тайно си ми крал
и тях със други си заменял...
Чужди ласки знам че си ми дал,
а мойте си винаги отнемал.

Целувките от где ли си ги взел,
че щедър бил си толкоз много,
Или чрез тях си ме заклел,
да те обичам чак до гроба?

И днес аз искам да благодаря,
за всичко, дето си посмял...
За отнетото целувам ти ръка,
щом всичко друго си ми дал.