Утро ще настъпи...Скоро...

Крайбрежна улица и топъл вятър.
Една Луна над мене бди...
Далеч от хорския фалшив театър,
Морето скришно ми шепти.

От някъде на люляк замириса.
Вятърът... в косите ми играе.
Птица... там сега отлита...
... а звездите... Тъй сияят.

И всичко туй е тъй красиво...
Спокойно, някак съкровено.
На нощен фон, Море пенливо,
милва пясъка сплотено...

Часът е късен, а не искам,
да свърши този миг утеха.
С ръка сърцето си притискам
и го стоплям тъй... Полека.

Слънчев лъч прокрадва се в сумрака.
Луната с вятъра си взима сбогом.
... Там... Птица някаква проплака...
... Утро ще настъпи... Скоро...