tag:blogger.com,1999:blog-24647597894732643722011-08-16T20:06:31.808+03:00•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.comBlogger531100tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-40652772617936863032008-08-21T22:18:00.001+03:002008-08-21T22:22:12.516+03:00<p><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://www.sakimonkeyssplendidsite.com/graphics/quilts/ballerina/ballerina.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px;" src="http://www.sakimonkeyssplendidsite.com/graphics/quilts/ballerina/ballerina.jpg" border="0" alt="" /></a><br /></p><p align="center"><strong>На сцената - живот съм балерина<br />с усмивка и очи искрящи...<br />Но щом всички зрители заминат,<br />се свивам в ъгъла – незряща.<br /><br />Да, сляпа съм, от много време.<br />Не виждам никого и нищо...<br />Но туй не е за мене... Бреме,<br />душата вижда ми отлично.<br /><br />И там на сцената аз зная,<br />че всички вперени са в мене.<br />И те ме виждат – как сияя,<br />как тялото ми танца пее...<br /><br />Лицата им усещам по парфюма.<br />В тишината чувам тяхнта усмивка.<br />А щом се поклоня... Отгоре...<br />Те стават на крака... И викат.<br /><br />За какво са ми очи да виждам,<br />щом и тъй във щастие живея?<br />Човек когато иска - има всичко!<br />А аз за друго... Не копнея..</strong><br /><br /><br /></p><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-4065277261793686303?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-53021608099192275382008-08-21T15:09:00.004+03:002008-08-21T22:17:58.451+03:00<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://gallery.photo.net/photo/5695655-md.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px;" src="http://gallery.photo.net/photo/5695655-md.jpg" border="0" alt="" /></a><br /><div align="center"><strong></strong></div><div align="center"><strong></strong></div><div align="center"><strong>Усмивката нежна на утрото<br />приветства с лъчисти очи...<br />Попива в мен блясък... до дъното<br />и на ухото ми с нежност шепти.<br /><br />В милувки кашмирени губя се...<br />Дореде се намеря в безкрайната шир.<br />И нежно докосвам със устните,<br />на зората лицето... В безспир...<br /><br />А пухкави облаци галят ме...<br />И ме разтапят от нежност и свян.<br />В мекотата си чиста потапят ме,<br />Понасят ме в приказен блян...<br /><br />Ах как нежно събуждам се с чайките.<br />На криле им в безкрая се рея...<br />И тъй извисена... Омайвам се...<br />Усмихната, нежна... и грея...<br /><br /></strong><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-5302160809919227538?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-8061817319331262752008-08-21T15:01:00.001+03:002008-08-21T15:07:06.734+03:00<p align="center"><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://1.bp.blogspot.com/_GtFRIaSztKo/SK1aH4eSrXI/AAAAAAAAADg/DdxcOkAkAqU/s1600-h/Untitled-0001.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;" src="http://1.bp.blogspot.com/_GtFRIaSztKo/SK1aH4eSrXI/AAAAAAAAADg/DdxcOkAkAqU/s320/Untitled-0001.jpg" border="0" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5236941033166777714" /></a><strong><br /></strong></p><p align="center"><strong>Дъжд от мляко и сатен</strong><strong><br /></strong><strong>над сърцето ми вали смутено.</strong><strong><br /></strong><strong>Пак те няма теб до мен...</strong><strong><br /></strong><strong>И тялото ми тръппне... От студено.</strong><strong><br /></strong><strong><br /></strong><strong>Поне кажи, дали си жив?</strong><strong><br /></strong><strong>Дали роден си зарад мене?</strong><strong><br /></strong><strong>Или ме чакаш мълчалив...</strong><strong><br /></strong><strong>В друг свят и в друго време.</strong><strong><br /></strong><strong><br /></strong><strong>А аз усещам те във мен.</strong><strong><br /></strong><strong>Част от тебе там живее.</strong><strong><br /></strong><strong>И ме пази нощ и ден...</strong><strong><br /></strong><strong>Сърцето ми да не изтлее.</strong><strong><br /></strong><strong><br /></strong><strong>Така ми липсваш, и боли...</strong><strong><br /></strong><strong>За миг спокойна не оставам.</strong><strong><br /></strong><strong>Всичко в мен за теб тъжи,</strong><strong><br /></strong><strong>но силна съм(не се предавам).</strong><strong><br /></strong><strong><br /></strong><br /></p><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-806181731933126275?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-44856859879597406882008-08-21T14:58:00.000+03:002008-08-21T15:00:03.023+03:00<div align="center"><strong>Приюти те чуждият град<br />в обятията си студени...<br />Сърцето ти го мъчи глад,<br />а мислите ти - замъглени.<br />.....................................................................<br />Цигара палиш в мрака пак<br />и сал димът компания ти прави.<br />А в душата ти – и там е мрак...<br />И очите ти – бездънни ями.<br /><br />Сам на себе си сега мълчиш<br />и избягваш погледа си някак...<br />Неподвижно се опитваш да стоиш,<br />но в гърдите ти напира крясък.<br /><br />Колко много си стаил...<br />От отминалите дни и грешки.<br />И сам на себе си не си простил.<br />Вина тежи на мъжките ти плещи.<br /><br />Тишината те убива и гори.<br />Навън излизаш, за да дишаш,<br />но и този въздух те боли...<br />Във кожата си мъчно се побираш.<br />.....................................................................<br />Приюти те чуждият град<br />В обятията си студени...<br />Сам си ти на този свят,<br />а дните ти... Са преброени.<br /><br /></strong><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-4485685987959740688?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-51898626279340282992008-05-26T03:24:00.005+03:002008-07-18T02:12:39.971+03:00<div align="center"><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://www.acrista.com/data/dance/Loving_you_389.png"><img src="http://www.acrista.com/data/dance/Loving_you_389.png" border="0" alt="" /></a><br /><div align="center"><strong><span><br /></span></strong><strong><span><span style="font-size:180%;">Недостатъчност\Искам всичко...\</span></span></strong><br /></div><br /><div align="center"><strong>Денем, очите си когато притворя,<br />виждам красиви нощни звезди.<br />А когато нощта, деня пребори...<br />Мечтая за слънчеви, топли лъчи.<br /><br /></strong><span style="color:#ff6666;"><strong><span>Щом стъпя в тревата, небето ме вика…<br />И желая по него да пиша с ръка…<br />Но, протегна ли нея, земята обиквам…<br />Пресягам се, искам… два вида тъга…</span></strong></span><strong><br /><br />Когато обичам, самотата ме тегли.<br />Да поседна до нея ме сякаш зове,<br />а когато сама съм, за хора копнея...<br />За докосващи ме с нежност ръце.<br /><br /><span><br /></span></strong><span style="color:#ff6666;"><strong><span>Усмихвам се тихо и глъч провокира…<br />Жажда у мен да се смея със глас…<br />А сторя ли него, си търся усмивката…<br />Подреденост ме тегли, поглъща ме хаос…</span></strong></span><strong><span><br /></span><br />Започна ли аз да си пея фалшиво,<br />за тишината бленувам, света да мълчи.<br />А когато ми е тихо и мълчаливо...<br />Музика искам... до дупка да гърми.<br /><br /></strong><span style="color:#ff6666;"><strong><span>Стените си срутвам, навън да погледна…<br />И в миг полудявам, извръщам очи…<br />Вратите си търся, затръшвам и секвам…<br />Липсва ми, сещам се, предната шир…</span><br /><br /></strong></span><strong><br /><br />За красиви лалета, рими си пиша,<br />обазуващи цветни... замечтани поля,<br />но аромата цветен ми пречи да дишам.<br />Натъжавам се, ставам и... късам листа.<br /><br /></strong><span style="color:#ff6666;"><strong><span>Дръвче посадя ли, за него проплаквам…<br />Че буря природна ще го повали…<br />А щом то изсъхне, хващам лопатата…<br />Въздух е нужен от чисти души…</span></strong></span><strong><br /><br />Когато съм облечена, се сякаш задушавам.<br />Събличам се бързо и ето...вече летя...<br />Но студ ме обзема и пак се приземявам.<br />Навличам се с дрехи, да си сгрея плътта.<br /><br /></strong><span style="color:#ff6666;"><strong><span>Каквото направя, отметвам и спирам…<br />Искам и друго, обратната тяга…<br />Закача ме мощно, притегля ме силно…<br />В живота си всичко и всякак желая…</span></strong></span><br /></div><br /><br /><br /><br /><div align="center"><strong><span><span style="font-size:180%;">Златна рибка/Живот.../</span></span><br /><br /></strong><span style="color:#ff6666;"><strong><span>На коленете чака тежката ми младост…<br />Да я залюлея и прегърна…<br />Нежността е огорчена от провали…<br />Не дава път, та щастие да зърна…</span></strong></span><strong><br /><br />Като сак тежи ми и огъва кръста<br />на отминаващите детски дни...<br />Напира, бърза... много е чевръста...<br />Не чува писъка ми жален... Спри!<br /><br /></strong><span style="color:#ff6666;"><strong><span>А, щом извърна се… пътечка няма…<br />Само диря и не ме пропуска…<br />По нея с крачки да се оправдая…<br />Или хвана, свърша… Ставам злъчна…</span></strong></span><strong><br /><br />Текат секундите безспирно, тичат<br />и времето отнема детството ми свидно.<br />Любимите играчки, на чужди ми приличат,<br />от прашните кашони гледат ме обидно!<br /><br /></strong><span style="color:#ff6666;"><strong><span>После и любови… Първа, втора, трета…<br />Кой ме е запомнил, с кого не съм била…<br />И още чака тихо, гледаме безропотно…<br />И казва, ще си тръгне от мойте колена…</span></strong></span><strong><br /><br />Докато посрещах я, тя вече си отива...<br />Несетила, неспомнила своя трепет пръв.<br />Захаросана поняога, друг път бодлива…<br />Хванала се бях на майсторската и стръв.<br /><br /><span><br /></span></strong><span style="color:#ff6666;"><strong><span>Тъй, както рибка златна, забързана е в други…<br />Желания, изсквания, също аз така…<br />Оплетох се във младости, но мои не, а чужди…<br />И времето си тръгва... изтлява пепелта…</span></strong></span><strong><span><br /></span><br />А на мясото и се загнездва старост,<br />със болежки, сълзи и самота.<br />И остава сал една, едничка радост:<br />децата на моите деца...<br /><br /></strong><br /><br /><br /><strong><span><span style="font-size:180%;">Феерия от струни</span><br /></span></strong><span><strong><br />Като мелодия от флейта<br />се лееш тихо над света...<br />От прозореца те гледам<br />и не мога да заспя...<br /><br /></strong></span><span style="color:#ff6666;"><span><span><strong>Ти, Вечерница в сумрака…<br />Мигаш с парещи очи…<br />И във музиката чакам…<br />Капка с устни да сближиш…</strong></span></span></span><span><strong><br /><br />Сълза в очите ми извика.<br />На тебе искаш да наподоби.<br />И ето... тръгна... бликва...<br />Не е сълза, а вече са... сълзи.<br /><br /></strong></span><span style="color:#ff6666;"><span><span><strong>Потрепвам от водата жива…<br />Попивам в нея сетива…<br />И като ноти, малки птички…<br />В мене литват на ята…</strong></span></span><span><strong><br /><br /></strong></span></span><span><strong><br />Тази музика така е близка<br />на сърце ми – тънка струна.<br />Когато я докоснеш иска<br />лирично тебе да целуна.<br /><br /></strong></span><span style="color:#ff6666;"><span><span><strong>Удавяш ли ме или не…<br />Във стихиите си луди…<br />Все по-ефирните криле…<br />Пърхат в мен – на пеперуди…</strong></span></span></span><span><strong><br /><br />Обагрен в нежни краски<br />блестиш в света ми – светиш.<br />Усмивките ти... нежни ласки...<br />Дихание на обич ще усетиш...<br /><br /></strong></span><span style="color:#ff6666;"><span><span><strong>Ти нямаш плът, но имаш глас…<br />Взорът ти е оперетен…<br />Ритъм и бумтежна страст…<br />Превръщаш ме в трептяща песен…</strong></span></span></span><strong><br /></strong><strong><span><br /><br /><br /><br /></span></strong><span style="font-size:180%;"><strong><span>Стряхата на моето детство<br /><br /></span></strong></span><strong><span><br /></span></strong><span style="color:#ff6666;"><strong><span><span>Добра лоза с листата си прегръща…<br />Прозореца на къщичка една…<br />Усмихва се дъга в пролуките…<br />И влиза бързо с танц на чудеса…</span></span></strong><strong><span><br /><br /></span></strong></span><span style="color:#ff0000;"><strong><span>Едно небе е покрив за цветята...<br />Родна стряха с купища звезди,<br />а тревите свежи в тучната ливада,<br />са постеля за отмора - дом са за мечти.</span><span><br /><br /></span></strong></span><span style="color:#000000;"><strong><span>........................................................................................<br /><br /></span></strong></span><span style="color:#ff6666;"><strong><span><span>По парапета светят млечни лапички…<br />Стъпчиците водят пак навън…<br />Където Слънчо чака. С него ласката…<br />На майчината и любяща гръд…</span></span></strong></span><span style="color:#000000;"><strong><span><br /><br /></span></strong></span><span style="color:#ff0000;"><strong><span>И тиха свежест призори,<br />от капчиците по листенца нежни<br />...С отразени галещи лъчи...<br />На чувства, спомени, копнежи.</span></strong></span><span style="color:#000000;"><strong><span><br /></span><span><br /></span></strong></span><span style="color:#ff6666;"><strong><span><span>И много смях. Невинен и звънлив…<br />Камбаната на детството запява…<br />Щом целунат твоите очи…<br />Първите усмивки… най- те сгряват…</span></span></strong></span><span style="color:#000000;"><strong><span><br /><br />...........................................................................................<br /><br /></span></strong></span><span style="color:#ff0000;"><strong><span>Минават дните детски и безбрежни.<br />След тях остават спомените свидни.<br />И потопени в онази безметежност...<br />...Детството не пуснахме да си отиде</span></strong></span><span style="color:#cc0000;"><strong><span><br /><br /></span></strong></span><strong><span><br /><br /><br /><br /></span></strong><br /></div></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-5189862627934028299?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-22973598839070754002008-05-26T03:21:00.002+03:002008-05-26T03:23:22.755+03:00<div align="center"><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://img223.imageshack.us/img223/8974/98067773hv2.jpg"><img src="http://img223.imageshack.us/img223/8974/98067773hv2.jpg" border="0" alt="" /></a><br /><div align="center"><strong><br />Изгревът най-хубав е в Морето,<br />там на вътре в морските вълни.<br />Там, на онова место, където...<br />Слънцето най-истински блести.<br /><br />А чайките се къпят в блясък.<br />Приветстват първите лъчи...<br />Прегърнала водата своя пясък,<br />тихичко нашепва и шуми...<br /><br />Вятърът танцува по вълните.<br />От далеч им носи новини...<br />Тайнично надниква в дълбините<br />с двете си невидими очи...<br /><br />И Залезът най-хубав е в Морето.<br />Избродиран сякаш от кашмир...<br />Докоснал мястото... Където...<br />Се срещат морска и небесна шир.<br /><br />Слънцето кога съвсем се скрие,<br />Луната тихомълком се яви...<br />Със мекият си блясък да открие,<br />събуждащите се сега Звезди.<br /><br />Утихнали заслушват се вълните<br />във таз изящна тишина...<br />Пред тях и нощите и дните,<br />разкриват свойта красота.<br /><br />А вятърът все тъй повява,<br />с тиха песен да ги поздрави.<br />Луната тайничко се изчервява,<br />от първи Слънчеви лъчи...<br /><br /></strong><br /><br /></div></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-2297359883907075400?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-58591577377902097772008-05-26T03:18:00.002+03:002008-05-26T03:20:44.611+03:00<div align="center"><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://www.archives.government.bg/tda/docs/d_1_pazardjik.jpg"><img src="http://www.archives.government.bg/tda/docs/d_1_pazardjik.jpg" border="0" alt="" /></a><br /><div align="center"><strong><br /><br />Скрит във своя свят от рими,<br />в сянката на тайнствена омая...<br />Една душа красива... И ранима,<br />ме подтиква... Да мечтая...<br /><br />Той е толкова спокоен...<br />Седнал гордо – достолепен!<br />Вперил поглед... Във пороя...<br />Раждащ стих... Великолепен.<br /><br />Аз съм мъничка, нищожна.<br />Като прашинка съм пред него.<br />И стоя така... Тревожна...<br />В листа му поглеждам... Бегло.<br /><br />Той ми се усмихва топло.<br />И със поглед ме привиква.<br />Подава ми в ръце перото...<br />А аз възторжено възкликвам!<br /><br />Нима съм правилно разбрала?<br />На дует покани ме... Поета...<br />И все тъй... Някак онемяла...<br />Плахо пиша... Два, три реда.<br /><br />Той прочете ги и се изправи...<br />Поклони се и целуна ми ръката.<br />Каза ми... Че хората са прави...<br />... Поезията идва от душата...</strong><br /></div><br /><br /><br /><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-5859157737790209777?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-56440814580450262372008-05-26T03:14:00.002+03:002008-05-26T03:18:28.281+03:00<div align="center"><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://www.friends.bg/files/blog/small/b3cb65af6aa8713dc9a37191c7752722.jpg"><img src="http://www.friends.bg/files/blog/small/b3cb65af6aa8713dc9a37191c7752722.jpg" border="0" alt="" /></a><br /><br /><div align="center"><strong>Крайбрежна улица и топъл вятър.<br />Една Луна над мене бди...<br />Далеч от хорския фалшив театър,<br />Морето скришно ми шепти.<br /><br />От някъде на люляк замириса.<br />Вятърът... в косите ми играе.<br />Птица... там сега отлита...<br />... а звездите... Тъй сияят.<br /><br />И всичко туй е тъй красиво...<br />Спокойно, някак съкровено.<br />На нощен фон, Море пенливо,<br />милва пясъка сплотено...<br /><br />Часът е късен, а не искам,<br />да свърши този миг утеха.<br />С ръка сърцето си притискам<br />и го стоплям тъй... Полека.<br /><br />Слънчев лъч прокрадва се в сумрака.<br />Луната с вятъра си взима сбогом.<br />... Там... Птица някаква проплака...<br />... Утро ще настъпи... Скоро...<br /><br /></strong><br /></div></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-5644081458045026237?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-87789471313522634092008-05-26T03:09:00.001+03:002008-05-26T03:13:16.827+03:00<div align="right"><div align="center"><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://bp0.blogger.com/_GtFRIaSztKo/SDoAi1mRUGI/AAAAAAAAADY/ZKP-mu4gJ8M/s1600-h/341459.jpg"><img src="http://bp0.blogger.com/_GtFRIaSztKo/SDoAi1mRUGI/AAAAAAAAADY/ZKP-mu4gJ8M/s320/341459.jpg" border="0" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5204472917883179106" /></a><br /><div align="center"><strong><br />По земята мечтите си разсипах<br />и пътечка оформих си от тях...<br />По нея плахо тъгнах и опитах,<br />от радости, сълзи, надежда, смях.<br /><br />Със времето увереност натрупах,<br />все по-бързо крачих за напред.<br />Всичките успехи и провали струпах<br />И от тях изваях свой портрет.<br /><br />А хората които путьом срещах -<br />в сърцето си ги някак съхраних...<br />И щом ми беше мъчно аз се сещах<br />за тях... И света ми ставаше щастлив!<br /><br />Така минаваха години многобройни,<br />а моята пътечка сякаш няма край.<br />Редяха се в неспир поредните завои,<br />Ден и Нощ се сменяха безкрай...<br /><br />Победи, върхове – познавах доста,<br />но сякаш най-високият от тях<br />е онзи, който най-ми коства...<br />Да тръгна по пътечката - посмях...<br /><br /></strong><br /><br /></div></div></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-8778947131352263409?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-66768088678273628702008-05-26T03:02:00.002+03:002008-05-26T03:08:19.180+03:00<div align="center"><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://www.gradinata.bg/show_image.php?id=2047"><img src="http://www.gradinata.bg/show_image.php?id=2047" border="0" alt="" /></a><br /><br /><div align="center"><strong>Нощта беше светла... И тъмна...<br />Безцветен и шарен изглежда града.<br />Луната уханна... и някак безплътна...<br />Чух радостен плач на скърбяща жена.<br />.................................................................................<br />От студ и от вятър, топло ми беше.<br />Пулсира животът мъртвешки във мене,<br />а там някъде... някой крещеше...<br />Задавен, притихнл – ридае и стене...<br /><br />Поспирам се бавно и ето застивам.<br />Заслушах се глухо във небесата...<br />А в умът си препускам: бясно и диво.<br />Чувствам, че съм си някак тъй непозната!<br /><br />Посядам на пейка, сама със Съдбата.<br />Без думи говорим... И пием отмора.<br />Свидетел ни беше само Луната.<br />Нямаше птици, нямаше хора...<br /><br />Дърветата с клони си тихо танцуват,<br />увяхва тревата от дъждовната песен.<br />Капят листата... И земята целуват...<br />На вън и във мене... Сезонът е Есен.<br /><br /></strong><br /><br /></div></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-6676808867827362870?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-48709589565047838842008-05-26T03:00:00.001+03:002008-06-09T14:49:53.993+03:00<div align="center"><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://stock.evgenidinev.com/photo/IMG_13285.jpg"><img src="http://stock.evgenidinev.com/photo/IMG_13285.jpg" border="0" alt="" /><br /><br /><br /></a><span style="color:#cc0000;"><strong><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://stock.evgenidinev.com/photo/IMG_13285.jpg">По пясъка на плажа се разливам<br />и връщам се обратно при Водата,<br />която нежно с ласки ме покрива<br />и с обич ми изпълва сетивата...<br /><br />Понасям се на Вятъра с крилете,<br />а той ме гали нежно, сластно...<br />Слънцето в косите ми се вплете<br />и целуна ме с лъчи си страстно.<br /><br />Тук се чувствам толкова обична<br />сред Пясъка, Морето и Вълните,<br />че от всичко друго се отричам<br />и се сливам вечно с дълбините...<br /><br />А нощем щом пребъде мракът<br />и се разбуди Месечина бяла,<br />сияйните звезди я чакат...<br />...А най-подир и тя изгрява...<br /><br />И грейва като лъч надежда,<br />усмивката си не приквива.<br />Към мен приятелски погледжа<br />...А моят поглед я изпива...<br /><br />Вятърът все тъй повява...<br />На устните ми в миг се спира.<br />Почтително Луната поздравява<br />и после тихо... си отива...<br /><br />Това ми стига да живея...<br />Отричам се от всичко свое!<br />За друго нищо не милея<br />...Щом туй сега е мое...</a></strong></span><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://stock.evgenidinev.com/photo/IMG_13285.jpg"><br /><br /><br /></a><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-4870958956504783884?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-6400749825025984362008-05-26T02:42:00.001+03:002008-05-26T02:50:45.340+03:00<div align="center"><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://yoocards.com/data/media/84/3dnature81.jpg"><img src="http://yoocards.com/data/media/84/3dnature81.jpg" border="0" alt="" /></a><br /><div align="center"><strong>Вълните морски ме поглъщат<br />и в сянката им аз се скрих,<br />а те във пяна ме превръщат.<br />Във тъжен... плачещ стих...<br /><br />Тъй нежно аз се претопявам<br />във капчиците водна шир,<br />а пламъкът във мен... изтлява<br />и сам изгасва най-подир.<br /><br />С коси очите си закривам,<br />да не виждат вече те...<br />И всички чувсва ги убивам,<br />сама... със двете си ръце.<br /><br />Едната гордост ми остана<br />и тя говореше във мен<br />... Но веч сега и тя е няма...<br />Мълчи и вехне ден след ден.<br /><br />От мене сякаш нищо не остана.<br />Разтворих се във мъка – океан.<br />Сега съм цяла – морска пяна...<br />...Окъпана във слънчев плам.</strong><br /></div><br /><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-640074982502598436?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-41240404000317392032008-03-18T03:10:00.000+02:002008-03-18T03:12:26.926+02:00<div align="center"><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://bp0.blogger.com/_GtFRIaSztKo/R98WyWN2isI/AAAAAAAAADQ/hZCfYnPrGbE/s1600-h/old+book+copy1Kafqvo.jpg"><img src="http://bp0.blogger.com/_GtFRIaSztKo/R98WyWN2isI/AAAAAAAAADQ/hZCfYnPrGbE/s320/old+book+copy1Kafqvo.jpg" border="0" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5178883150712310466" /><br /><br />Лукосозна кожена корица,<br />обточена със златен кант.<br />А на корицата – орлица...<br />И орел – въздушен танц!<br /><br />Титулната станица е празна.<br />Няма име, автор – празен лист,<br />но щом докоснеш те полазва...<br />Тръпка, спомен – жив и чист.<br /><br />И кога отгърнеш по-нататък,<br />история ще срещнеш за живот:<br />от цветя – хербариен остатък<br />и разделител - карта от белот.<br /><br />Петно от вино също има<br />и дупка от цигара прогорена.<br />Портрет на някой сниман...<br />А коса – до него залепена...<br /><br />И писано е нещо най-отдолу<br />„Историята свърши тука”.<br />А всичко друго – пусто, голо...<br />Без разкази, завет, поука...<br /><br />Но то ти стига – туй що има,<br />да разбереш каква съдба е била:<br />на мъж и негова жена любима,<br />Съдбата нявга... Разделила...<br /><br /><br /><br /></a><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-4124040400031739203?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-55207590383534526112008-03-18T03:09:00.000+02:002008-03-18T03:10:25.402+02:00<div align="center"><strong>Добре дошъл си гостенино скъп,<br />заповядай, влизай, настани се.<br />Седни до мен, не ми обръщай гръб!<br />Заповядай вино, отпусни се...<br /><br />Е, кажи сега? За какво дойде?<br />Не вярвам просто да ме видиш...<br />Гледам – мокър си до колене.<br />Сега дойде, а бързаш да си идеш.<br /><br />Недей така! Постой при мен.<br />От толкоз време съм самотна.<br />Отдавна чакам те – и нощ и ден!<br />Оставил си ме тъй сиротна...<br /><br />Е, хайде казвай, где си бил?<br />На много ли врати потропа?<br />Или от всички си се крил?<br />Пий от виното, не е отрова.<br /><br />Тъй ме гледаш и мълчиш сега,<br />сякаш съм с проказа заразена.<br />И си свил презрително уста...<br />Тръпка ме побива тъй студена.<br /><br />Но глава не свеждам аз пред теб.<br />Не ще ти позволя да видиш,<br />че и аз изпитвам нявга скръб.<br />Говори – не ще да ме обидиш!<br /><br />Нещеш? Тогава нека помълчим.<br />Чакай, тръгваш ли си вече?<br />Нека ти призная, гост си ми любим,<br />но ти тръгвай... времето изтече.<br /><br />Скоро даже - заповядай пак!<br />Нека на раздяла тост да вдигнем.<br />И ти като мен останал си сирак.<br />Сбогом Страх! Сбогом... любими...<br /><br /></strong><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-5520759038353452611?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-12168502172076415422008-03-18T03:08:00.002+02:002008-03-18T03:08:50.565+02:00<div align="center">На нощите покоя си ми взел,<br />а денем връщал тишината.<br />Искрицата от погледа отнел –<br />ти мен обрекъл си на самотата.<br /><br />От спомените тайно си ми крал<br />и тях със други си заменял...<br />Чужди ласки знам че си ми дал,<br />а мойте си винаги отнемал.<br /><br />Целувките от где ли си ги взел,<br />че щедър бил си толкоз много,<br />Или чрез тях си ме заклел,<br />да те обичам чак до гроба?<br /><br />И днес аз искам да благодаря,<br />за всичко, дето си посмял...<br />За отнетото целувам ти ръка,<br />щом всичко друго си ми дал.<br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-1216850217207641542?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-28817236361975173702008-02-05T16:12:00.000+02:002008-02-05T16:42:06.666+02:00<div align="center"><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://bp2.blogger.com/_GtFRIaSztKo/R6hxdb9HlYI/AAAAAAAAADI/6Z0Fwcb5aIY/s1600-h/chervenko.jpg"><img src="http://bp2.blogger.com/_GtFRIaSztKo/R6hxdb9HlYI/AAAAAAAAADI/6Z0Fwcb5aIY/s320/chervenko.jpg" border="0" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5163501723314525570" /></a><br /><br /><span><strong><span><span style="font-size:180%;"><span style="color:#666666;">Ледена пустиня</span></span></span></strong></span><br /><br /><span><strong>Пясъци пустиини ме обгръщат,<br />връщат ме в забравения свят...<br />Светлината в тъмнина обръщат<br />и неистово... ушите ми пищят.<br /></strong></span><span><strong><br /></strong></span><span style="color:#3333ff;"><span><strong>До болка кожата раздират<br />от слънцето не е останала следа.<br />Мъртавци до мен се спират<br />тяло ми да положат в сухата трева.<br /></strong></span></span><span><strong><br />Безмилостно ме блъскат ветровете,<br />да ме превърнат искат в прах.<br />Покриват с рани тялото, нозе...<br />но мен от тях не ме е никак страх.<br /></strong></span><span style="color:#3333ff;"><span><strong><br /></strong></span><span><strong>Отдавна сърцето ми нищо не сеща,<br />нито болка, нито обич, ни студ.<br />Само една тиха песен ме отвежда<br />там, някъде, далеч оттук...</strong></span><span><strong><br /></strong></span></span><span><strong><br /></strong></span><span><strong>А там безлюдно е, тихо и мрачно<br />но самотата се научих да обичам аз...<br />Тялото ми е веке тъй прозрачно<br />от допира със леден студ и мраз.<br /></strong></span><span><strong><br /></strong></span><span style="color:#3333ff;"><span><strong>И никъде не ме очаква пристан и заслон<br />Цветя не никнат в сухите ливади.<br />Последна молба гореща - последният пирон -<br />мъртвец, ковчег, море от листопади...</strong></span></span><strong><br /></strong><span><strong><br />Дълго питах се дали живота<br />продължава след смъртта,<br />но моята душа... сиротна<br />не ще се прероди – умря!<br /><br /><br /></strong></span><span><span><strong><br /></strong></span></span><span><strong><span><span style="font-size:180%;"><span style="color:#666666;">А вчера бяхме други...</span></span></span></strong></span><span><span><strong><br /></strong></span></span><span><strong><br /></strong></span><span style="color:#3333ff;"><span><strong>Отразени в огледалото са твоите очи<br />и жадно капки от душата ми изпиват,<br />обръщам се, а тишината пак мълчи,<br />и с мрака нежните черти се сливат...</strong></span></span><span><strong><br /><br />А косите ти увиват се около мен<br />и някак тежко, силно ме пристягат.<br />Стоя във мрака на започващия ден...<br />Тъмните краски, най-много ми прилягат!<br /><br /></strong></span><span style="color:#3333ff;"><span><strong>А бяха други времена, когато<br />по телата бавно слънцето пълзеше<br />и с лъчи от разтопено злато<br />път за устните по кожата градеше.</strong></span></span><span><strong><br /><br />И тогава светла, като нимфа бях.<br />Запълваше света ми със наслада...<br />Имах обичта ти и във висини летях,<br />а сега съм земна, тъмна, безпощадна.<br /><br /></strong></span><span style="color:#3333ff;"><span><strong>Но и теб Съдбата не пожали,<br />остана сам сред многото жени<br />и никоя с ръцете ми не те погали,<br />а „Сбогом” не прошепна им дори.</strong></span></span><span><strong><br /><br />Днес със теб сме двамата самотни<br />Робуваме на спомен минал, съкровен.<br />Души останахме си ний сиротни...<br />Аз погубена, а ти – сломен!<br /><br /><br /></strong></span><strong><br /></strong><strong><span><span><span style="font-size:180%;"><span style="color:#666666;">Стихията Човек!</span></span></span></span></strong><span><strong><br /><br /></strong></span><span style="color:#3333ff;"><span><strong>Листопад от слънчеви лъчи<br />посипва се, където вчера е валяло.<br />Споменът потънал в кал крещи,<br />а времето за нас е вече спряло.</strong></span></span><span><strong><br /><br />Водопади от изсъхнали цветя<br />се разстилат по ливади тучни...<br />Облакът пред слънцето изгря<br />и дните ни направи сиви, скучни.<br /><br /></strong></span><span style="color:#3333ff;"><span><strong>Лава огнена от чувства стари<br />души безбрежни в пепелища срива<br />и полепват въглени - поквари,<br />където миналото любовта изтрива.</strong></span></span><span><strong><br /><br />Дъждовна буря с гръмотевици приижда<br />Трясък чу се и водата мигом рукна...<br />А под лековитите и ласки – там се вижда,<br />как живота се заражда – цвете пукна!<br /><br /></strong></span><span style="color:#3333ff;"><span><strong>И в него бе стаена малката надежда,<br />че всичко пак при мен се връща,<br />че тъй съдбата милостива ми отрежда -<br />изстинало сърце отново обич да прегръща.</strong></span></span><span><strong><br /><br />Скроен е човекът, като стихия природна -<br />разрушава, а после вдъхва живот...<br />Сърце му притежава сила самородна...<br />От любов умира и пак след това надява хомот.<br /><br /><br /></strong></span><strong><br /></strong><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-2881723636197517370?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-7868383357360993692008-02-05T15:57:00.000+02:002008-02-05T16:10:15.126+02:00<div align="center"><strong><span><div align="left"><div align="center"><span style="color:#666666;"><span style="font-size:180%;"><strong>В миналото <span>нещо се счупи</span></strong></span></span><strong><br /><div align="left"><div align="center"><div align="right"><div align="center"><br /><br /></div></div></div></div></strong><span style="color:#990000;"><span><strong>Тънкостенни чаши на полицата стоят.<br />Напомнят за празник, нявга отминал,<br />но не могат да говорят и тихо мълчат,<br />като живеца в нас – отдавна погинал...<br /></strong></span><strong><br /></strong></span><span style="color:#663366;"><span><span><strong>Напукани са стените им от тишината застинала,<br />забравени на полицата сред многото прах...<br />пръсти невидими в наздравица нявга отминала-<br />за сълзите фалшиви са спомен... и за фалшивия смях...</strong></span></span></span><span style="color:#990000;"><strong><br /><br /><br /></strong><span><strong>А вратите са срутени, от нас са разбити.<br />Домовете ни някак, вече са празни...<br />Като очите ни, плакали със сълзи неприкрити<br />и днес с теб сме си някак чужди, омразни.<br /></strong></span><strong><br /></strong></span><span style="color:#663366;"><span><span><strong>И някак различно движат се устните-<br />думите мътни различно звучат...<br />ръцете докосват се, заскрежени по пръстите-<br />безсилни в леда в гърдите да разтопят...</strong></span></span></span><span style="color:#990000;"><strong><br /><br /></strong><span><strong>А краката ми, сякаш с бетон са зазидани,<br />не чувствам по кожата вече пожар...<br />Високо строени са и крепко иззидани<br />на сърцето стените – образуват олтар!</strong></span><strong><br /></strong><span><strong><br /></strong></span></span><span style="color:#663366;"><span><span><strong>Но този олтар не е за смирени молитви,<br />не е за думи, за молби и за взор...<br />той отдавна потънал е в неказани клетви,<br />на вятърни мисли е станал затвор...</strong></span></span></span><span style="color:#990000;"><span><strong><br /></strong></span><strong><br /></strong><span><strong>В тишината заслушах се глухо<br />и сякаш дочух, че изскърца в полутон.<br />Почухак на сърцео си – оказа се кухо,<br />а в руините му нейде намерих подслон.</strong></span><strong><br /><br /><br /></strong></span><strong><br /><br /></strong><span style="color:#666666;"><strong><span style="font-size:180%;">С</span><span style="font-size:180%;">реднощен минувач</span></strong></span><strong><br /><br /></strong><span style="color:#663366;"><strong>На прозореца, изправен щом се стъмни,<br />поглеждаш нощем някъде далече,<br />очите ти ли нещо търсят...<br />... тъмнината по небето се оттече...</strong></span><span style="color:#990000;"><strong><br /><br />Нервно към запалката посягаш<br />и набързо палиш си цигара.<br />После шумно някак се протягаш...<br />...От устата ти излиза жарка пара...<br /><br /></strong></span><span style="color:#663366;"><strong>И няма ги хората, няма и шум-<br />сам си прегръдка на лунния сърп,<br />прехвърляш си нещо бързо наум<br />намяташ палто... изчезваш навън...</strong></span><span style="color:#990000;"><strong><br /><br />По безлюдните улици умислен вървиш.<br />Сърдито поклащаш главата сега...<br />Личи си измъчваш се и не можеш да спиш.<br />На спомени стари ти е богата нощта...<br /><br /></strong></span><span style="color:#663366;"><strong>И закъснели, мислите ти бягат<br />по пътищата нощни на града...<br />Занемели някъде пропадат,<br />потънали на сенките в часа...</strong></span><span style="color:#990000;"><strong><br /><br />А ти се мъчиш да забравиш.<br />На себе си опитваш да простиш,<br />но каквото и да правиш...<br />...в този огън пак гориш...<br /><br /></strong></span><span style="color:#663366;"><strong>Не знаеш и не търсиш път, ни посока-<br />в мрака тялото си безцветно топиш<br />ровиш с пръсти в рана дълбока<br />и напук продължаваш напред да вървиш.</strong></span><span style="color:#990000;"><strong><br /><br />А кога погледнеш към звездите,<br />твоето лице се цяло озарява.<br />И в очите ти блестят мечтите,<br />които дълго ти не си си позволявал.<br /><br /></strong></span><span style="color:#663366;"><strong>И отразяват се в зениците замрели<br />светли петна от слънца изминали,<br />изгреви и залези по нещичко отнели<br />от сърцето, изпокъсано в дните отминали.<br /><br /></strong></span><strong><br /></strong><span style="color:#990000;"><strong><br /></strong></span><strong><br /><br /></strong><br /></div></div><br /></span></strong></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-786838335736099369?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-68060376529666433002008-02-05T15:54:00.001+02:002008-06-09T15:22:02.352+03:00<div align="center"><span style="color:#cc0000;"><span><strong>На тротоара на твоята мисъл<br />поседнах със скицник в ръка.<br />Там аз дочух, че си се орисал<br />на непрестанна и зла самота.<br /><br />От високо сърцето ти виждах<br />и рисувах го с много тъга.<br />Често тръгвах си и пак прииждах,<br />запленена от твоята красота.<br /><br />Невидима бе тя за очите,<br />но сърцето ми я разбра.<br />Измивах болката ти със сълзите,<br />проляти за теб до една...<br /><br />Понякога поглеждах ти през очите,<br />а в тях блестеше малка искра<br />стаена в сенките – по ъглите,<br />но заредена със светлина.<br /><br />А рисунката ми –оказа се цветна.<br />Изпъстрена в безброй цветове.<br />И когато към нея погледна...<br />Виждам добро и нежно сърце.<br /><br />Ето виж я – загледай се в нея!<br />Откри себе си още веднъж...<br />А аз сгушена до теб ще немея<br />в прегръдката топла на мъж.</strong></span></span><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-6806037652966643300?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-41396646274994508612008-01-10T02:21:00.002+02:002008-06-09T15:21:27.296+03:00<div align="center"><span><strong><br /></strong></span><span style="color:#cc0000;"><span><strong>На слънцето лъчите сбирах<br />и всички топли, земни краски.<br />От камъните сила взимах.<br />От цветя, дървета – ласки...<br /><br />Понякога отивах до морето<br />и блясък син от него молих,<br />сядах на брега солен, където<br />за мидички изящтни с пръсти рових.<br /><br />Когато ходих на разходка,<br />стъпките броях и пазех...<br />Помних грациозна котешка походка!<br />Събирах даже туй що мразех...<br /><br />На небето облачета бели -<br />гледах ги и ги рисувах...<br />Имах толкова мечти и цели,<br />но реших накрая и рискувах.<br /><br />И от всичко туй създадох тебе!<br />Всяка нощ във сънища те срещах.<br />Сгушена в чаршафи бели...<br />Утрото усмихната посрещах!</strong></span></span><span><strong><br /></strong></span><strong><br /></strong><br /><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-4139664627499450861?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-41830809492636634892008-01-10T02:20:00.001+02:002008-06-09T15:20:57.077+03:00<div align="center"><span style="color:#cc0000;"><span><strong>Умрели чувства са това -<br />нека си седят във гроба.<br />Отсечена е тяхната глава,<br />а тялото убито със отрова.<br /><br />Не мога аз да искам да ги съживя!<br />И дори да мога, знам – не бива...<br />Тази болка съм готова да си причиня,<br />за да бъдя тя със теб щастлива.<br /><br />А ти щастлив ли си кажи?<br />Глава не свеждай, погледни ме във очите!<br />Стига вече казвал си лъжи...<br />По-добре забий ми нож в гърдите...<br /><br />Мълчи! Мълчи, като сърце ми болно,<br />ранено и кървящо от любов.<br />Не осквернявай ме със думи – туй е долно!<br />Остави ми тих и нежен послеслов...<br /><br /></strong></span><strong><br /></strong></span><strong><br /></strong><br /><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-4183080949263663489?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-76042042396837831342008-01-10T02:19:00.001+02:002008-06-09T15:20:08.707+03:00<div align="center"><span style="color:#cc0000;"><span><strong>Всяка вечер аз прегръщам<br />завивките на моето легло.<br />А в мене храм е,<br />на несбъднатите чувства...<br />С олтара на сърцето ми само.<br /><br />И сгушена в тъмата непрогледна,<br />сълза напира в моите очи.<br />Като буца в гърлото заседна...<br />И ме мъчи... до зори.<br /><br />Треперя аз, но не защото е студено,<br />а защото днес и тук<br />едничко чувство е стаено -<br />без образ и без звук!<br /><br />И то държи ме да съм будна<br />в часовете малки на нощта,<br />която дълга е и много трудна,<br />защото в нея аз съм винаги сама...<br /><br /></strong></span><strong><br /></strong><br /></span><br /><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-7604204239683783134?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-60664588749760553952008-01-10T02:18:00.001+02:002008-06-09T15:19:43.810+03:00<div align="center"><span><strong><br /></strong></span><span style="color:#cc0000;"><span><strong>Омръзна ми да виждам самозванци,<br />изкълчени клишета да редят.<br />Омръзна ми от нагли новобранци,<br />сетивата ми от тях, така болят...<br /><br />И гледам тази „прима балерина”,<br />поезията смачкала със цел...<br />Това не ви е някаква доктрина!<br />Не е и изоставен, стар парцел.<br /><br />Така си мислят, че са интересни!<br />Смешни словосъчетания „блестят”...<br />Сред новоизлюпени помпозни фрази,<br />желания за „оригиналности” седят.<br /><br />И жалко е, че има кой да им се радва<br />на тези самозванци без души!<br />Нечии други чувства и мисли откраднати<br />са преписани, сякаш и тях ги боли...<br /><br />Какви безсрамници, какви мерзавци!<br />С този срам поезията опетнили...<br />Онези там девойки и „красавци”...<br />Изкривените си мисли в рими наредили.</strong></span></span><span><strong><br /></strong></span><strong><br /></strong><br /><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-6066458874976055395?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-50064139300285437992008-01-10T02:16:00.000+02:002008-01-10T02:18:07.918+02:00<div align="center"><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://bp1.blogger.com/_GtFRIaSztKo/R4VkIuO8eKI/AAAAAAAAADA/KmPMLWzT7-8/s1600-h/untitled.JPG"><img src="http://bp1.blogger.com/_GtFRIaSztKo/R4VkIuO8eKI/AAAAAAAAADA/KmPMLWzT7-8/s320/untitled.JPG" border="0" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5153635449607846050" /></a><br /><div align="center"><span><strong>Погледини морето с вълните несломени.<br />Виж... във него, как живот кипи!<br />Устояло е на бури, времена, промнени,<br />то е вечно... разбери!<br /><br />Още с утрото милва пясъци студени...<br />Луна и слънце къпят го във светлина.<br />Пред него равни сме: няма малки, големи...<br />Ах, таз необятна морскa синева...<br /><br />Още в утрин рана, чайките пируват<br />над мощните, титански вълни.<br />Волни с вятъра в едно ликуват,<br />неподвластни... далече от хорски очи.<br /><br />Морето силните обича, както казват.<br />Морето... носи вътрешен покой...<br />Морето – водите си на никой не отказва,<br />приютява с нежни ласки и носи покой...</strong></span><br /></div></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-5006413930028543799?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-74747178752999654972008-01-10T02:15:00.001+02:002008-06-09T15:19:12.917+03:00<div align="center"><span style="color:#cc0000;"><span><strong>Коледа – какво вълшебство само!<br />Ден на сбъднати мечи...<br />Радостни са всички – мало и голямо,<br />Щастие в очите им искри!<br /><br />Пада сняг! Приказка е всичко в бяло...<br />Премяна нова има си света.<br />И препуска в щастие сърцето закопняло<br />за искрена любов и човешка топлина.<br /><br />Елхи, играчки... домовете разкрасяват.<br />Подаръци, сладки и уют...<br />Миг на щастие си всички подаряват.<br />Сбира се семейството на куп.<br /><br />Но едно дете семейство вече няма.<br />В дома му няма празничен уют!<br />На прозореца е седнало и гледа,<br />а в сърцето му – небивал студ.<br /><br />Коледа – какво вълшебство само!<br />Ден на сбъднати мечти...<br />А едно детенце чака свойта майка...<br />И на прозореца само седи!<br /><br /></strong></span></span><span><strong><br /></strong></span><strong><br /></strong><br /><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-7474717875299965497?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-85147569740560487492008-01-10T02:14:00.001+02:002008-06-09T15:18:42.417+03:00<div align="center"><span style="color:#cc0000;"><span><strong>Сякаш полъх на нежна трепетлика<br />е ласката ти влюбена, греховна.<br />Твойта същтнос многолика,<br />пред тебе прави ме покорна<br /><br />Но аз по нрав съм дива, силна.<br />Несломим е духът ми борбен...<br />Като жена съм много стилна...<br />Закрепена към земята като с корен.<br /><br />За туй не се опитвай да ме скършиш!<br />Недей да искаш аз да бъда друга...<br />Не викай ми сълзите, за да ги избършеш.<br />Не мога аз да съм типичната съпруга<br /><br />Обичай ме и аз ще те обичам също.<br />Със ласки търпеливо ме обсипвай.<br />И дори да ми е много неприсъщо...<br />И аз ще съм любяща, нежна, като самодива...<br /><br />А когато в адския огън на гнева отдам се -<br />не ревнувай... той бързо ще отмине.<br />При тебе ще се върна, кротко ще те гледам...<br />Не ме съди, а просто с обич прегърни ме!<br /><br /></strong></span></span><span><strong><br /></strong></span><strong><br /></strong><br /><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-8514756974056048749?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-57676807080283126372008-01-10T02:12:00.001+02:002008-06-09T15:18:12.728+03:00<div align="left"><div align="center"><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://bp3.blogger.com/_GtFRIaSztKo/R4VjPOO8eJI/AAAAAAAAAC4/4pbm3McRq34/s1600-h/untitled.JPG"><img src="http://bp3.blogger.com/_GtFRIaSztKo/R4VjPOO8eJI/AAAAAAAAAC4/4pbm3McRq34/s320/untitled.JPG" border="0" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5153634461765367954" /></a><br /><div align="center"><span style="color:#cc0000;"><span><strong>Какво в сърцето ми се крие,<br />днес дори и аз не зная...<br />От чаша с кръв душата пие.<br />Дали за мен това е края...<br /><br />Живяха в мен и дъжд и вятър,<br />луни, слънца, вихрушки снежни.<br />Живота ми - спектакъл от театър,<br />богат на чувства, мисли и копнежи.<br /><br />Аз изпълних ролята перфектно.<br />Играх с финес и чувство,<br />но колкото да е гротескно...<br />Живота... всъщтност е изкуство!<br /><br />Често сменях аз прически, тоалети.<br />На сцената излизах в блясък цяла...<br />Пристягах се с неудобните корсети,<br />за да впечатля... цялата зала...<br /><br />И да... успявах да се справям!<br />С цената на каквото струва...<br />С усмивка, усмивки да дарявам,<br />а ужким щастие не се купува.<br /><br />Цената за билета ми кажете...<br />Не е ли тя с парите заплатена?<br />Хайде... истината отречете...<br />Дори и щастието е платено.<br /><br />Но иде време... падат тежките завеси.<br />И шоуто приключва... иде края...<br />Независимо от моите протести...<br />Ще дойде... туй добре го зная.<br /><br />Но няма нищо. Аз живях достойно.<br />И сега в почивка се оттеглям,<br />да изживея старините си спокойно...<br />На живота, който с всички вас споделях.</strong></span></span><br /></div><br /><br /></div></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-5767680708028312637?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-5517315708590185392008-01-10T02:11:00.001+02:002008-06-09T15:17:39.621+03:00<div align="center"><span><strong><br /></strong></span><span style="color:#cc0000;"><span><strong>Искам те... теб дето те няма,<br />теб, дето до днес не открих.<br />Навместо сърцето ми – яма,<br />която с копнежи по тебе покрих.<br /><br />Искам те... а ти все не идваш<br />и сякаш празен днес е деня.<br />Ако те има ела, покажи се...<br />На теб подарила съм свойта тъга.<br /><br />А дните безмилостно тичат...<br />Не спират, не чакат... бясно летят.<br />Смисъл има за тези, дето обичат,<br />а аз те обичам, макар... непознат.<br /><br />Къде си? Защо все не идваш?<br />Кога и дали ще те срещтна, кажи!<br />В съня ми влизаш, после си отиваш.<br />Ако те познавам... говори!<br /><br />Но чакам те! Не се отказвам...<br />Ще дойдеш... някой ден,аз зная<br />и знам, ще ме познаеш ти тогава.<br />И аз , и аз ще те позная...</strong></span></span><span><strong><br /></strong></span><strong><br /></strong><br /><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-551731570859018539?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-16436017675132038032008-01-10T02:10:00.004+02:002008-06-09T15:17:04.654+03:00<div align="center"><span style="color:#cc0000;"><strong><span>Нощ безбрежна над полята.<br />Лунен лъч огрява<br />Призрачната му прозрачност,<br />Топли,<br />Свети,<br />И огрява,<br />На двама влюбени сърцата.<br />А те лежат,<br />Говорят си<br />И чувстват.<br />Там двама сред тревата<br />Те гледат се,<br />Ръцете си докосват,<br />Мълчат.<br />Излишни са словата,<br />А вятъра ги гали<br />Нежно,<br />Сластно.<br />Погледите им искрят от обич,<br />Която сърцата им пари…<br />И те са млади,<br />Живи,<br />Силни.<br />Отпиват любовта с наслада.<br />За проключения са жадни…<br />Искат,<br />Чувстват<br />Не изпитват студ,<br />Нито самота,<br />Не са и гладни,<br />Защото хранят се с живота…<br />С любовта и младостта си,<br />Онези двама в полята...<br />Там, дето денем слънце грее,<br />Там, дето дъжд се сипе<br />И после появява се дъгата...</span></strong></span><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-1643601767513203803?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-4389507872921422932008-01-10T02:10:00.003+02:002008-06-09T15:16:32.543+03:00<div align="center"><span style="color:#cc0000;"><span><strong>Фалшивият блясък заслепява до болка,<br />ранява, раздира и прави ни зли...<br />И нищо не ни стига искаме още и още<br />да трушаме богатства несметни. Уви!<br /><br />Но някак си бързо привиква човека.<br />И неусетно роб става на фалш и лъжи.<br />В предметите бляскави търси утеха...<br />И пренебрегва сърцето което скърби.<br /><br />Аз знам, тъжна е таз жалка картина,<br />но хората сме просто... бездушни овце.<br />Осъзнати са само... едва двама, трима,<br />който реалността ги безмилостно яде.<br /><br />И никой не чува, никой не вижда.<br />Не искат да знаят, живеят в лъжи.<br />Но туй що към нас бързо приижда,<br />е туй, от което най-много боли...<br /><br />И както е качулката след дъжд излишна,<br />тъй излишни ще са разкаянията ни...<br />Сами обричаме се на съдба трагична,<br />а после роним горчиви, кървави сълзи...</strong></span></span><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-438950787292142293?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-5042508801406971712008-01-10T02:09:00.002+02:002008-06-09T15:15:59.612+03:00<div align="center"><span style="color:#cc0000;"><span><strong>Загубена, забравена, потънала в мълчание...<br />Света не гледах и той не поглеждаше към мен.<br />Сама се бях обрекла на сълзи и на страдание,<br />но за мене днес е нов, прекрасен ден!<br /><br />И ето го, моето начало светло, ново!<br />Днес съм силна, днес съм просто аз...<br />Бях в царството на мрака, тъмно и злокобно,<br />но очи отворих! Събудих се и дадох си шанс.<br /><br />И днес показвам лицето си на светлината.<br />Прониква в мене, гони всяко късче студ.<br />И с вдигната глава изричам словата,<br />които бях заключила в един затънтен кът.<br /><br />Днес съм силна! И света отново преоткривам.<br />Днес съм силна! И ето ме стоя пред вас.<br />Днес... няма думите си аз да скривам...<br />Говоря силно, ясно... с пълен глас...<br /><br />И вече някак си... от никой няма нужда!<br />Някак си... самодостатъчна и силна съм сега.<br />Няма вече на себе си да бъда чужда....<br />Тук съм! Силна съм! И пак обичам деня.<br /><br /></strong></span></span><span><strong><br /></strong></span><strong><br /></strong><br /><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-504250880140697171?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-25062044684674012002008-01-10T02:08:00.001+02:002008-06-09T15:15:37.647+03:00<div align="center"><span style="color:#cc0000;"><span><strong>Кой път сърцето ми разделя,<br />от това на някой друг?<br />Кой мечтите разпределя<br />и несбъдва ги на пук?<br /><br />Кой е този, който решава вместо нас?<br />Господ ли е, Сатана ли...<br />Или собствената ни несигурност – оназ,<br />дето ни осъжда на провали.<br /><br />И ако виновни сме със тебе двама,<br />защо сега така скърбим?<br />Защо отворихме си ний кървяща рана,<br />защо така безропотно мълчим?<br /><br />Защо не можем да забравим?<br />Защо не можем да простим?<br />На неразбрали с теб се правим,<br />а скришно днес и тук скърбим.<br /><br />Кому са нужни тез преструвки?<br />На теб, на мен,или на някой друг?<br />Не можахме ли да бъдем нас си,<br />пък дори и на света на пук.<br /><br />И днес заставам аз пред тебе...<br />По-истинска от всеки път преди.<br />За лъжи аз вече нямам време...<br />Искам теб! А искаш ли ме ти?<br /><br />И нека няма вече разговори, думи.<br />Нека има само искрени очи,<br />които всичко да си казват, но безмълвно.<br />Твоя съм! Ако ме искаш... ме вземи!</strong></span></span><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-2506204468467401200?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-36356119294258028902008-01-10T02:07:00.004+02:002008-06-09T15:15:06.412+03:00<div align="center"><span style="color:#cc0000;"><span><strong>Слънчев обелиск позлатява морските вълни.<br />Опожарява, изпепелява,изгаря всеки техен миг,<br />тъй както любовта събира две човешки души...<br />Докосва ги в момент един незабравим, велик.<br /><br />Но както слънцето хоризонта нощем напуска,<br />така от сърцето човешко си тръгва любовта...<br />И за стоновете му безпомощни си прави оглушка.<br />Не чува, не разбира неговите молещи слова.<br /><br />Изгрява луната несетила ничия обич и нежност.<br />Над земята тържествуват студ и злокобен мрак.<br />Пак тъй, както сърцата в свойта безметежност<br />събират се, разделят се, обичат, мразят пак и пак...</strong></span></span><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-3635611929425802890?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-34586672028234841102008-01-10T02:07:00.003+02:002008-06-09T15:14:34.760+03:00<div align="center"><span style="color:#cc0000;"><span><strong>Луна, звезди във нощ омайна<br />прегърнала ни двама – теб и мен<br />и скри тя нас и наща свидна тайна.<br />Един на друг попаднахме във плен.<br /><br />Дойде при мен и нежно ме прегърна,<br />при теб дойдох и дадох ти любов...<br />И онова прекрасно чувство ни обгърна.<br />Готова съм за теб и ти за мене си готов.<br /><br />Дали от любопитство бе или на закачка<br />ти просто ми се случи, случих ти се аз.<br />И чак сега разбираме, че туй не е играчка,<br />а че нещо ново и различно случва се със нас.<br /><br />Ти и аз – една вселена крехка, малка.<br />Двама с теб – споделяме добро и зло.<br />Не го ли оценим сега... ще бъде жалко,<br />защото двама с тебе вече сме едно...<br /><br /></strong></span></span><span><strong><br /></strong></span><strong><br /></strong><br /><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-3458667202823484110?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-16288125151815545222008-01-10T02:06:00.002+02:002008-06-09T15:14:00.477+03:00<div align="center"><span style="color:#cc0000;"><span><strong>Като сянка... по-тъмна от най-черната нощ<br />се скитам и бродя самотна. Търся покой.<br />Краката, ръцете... в пръстта ги заравям с мощ.<br />Сълзите ми бликват невикани – кървав порой.<br /><br />Празно е, глухо е вътре дълбоко във мен...<br />И чужда съм на света, на времето - чужда.<br />Тъмно е, пусто е...а навън е прекрасен ден.<br />Животът сякаш спи дълбоко и не се събужда.<br /><br />Маската на безразличието сложила съм пак.<br />Не може, не трябва никой зад нея да погледне,<br />че ако види тази черна пустота и непрогледен мрак,<br />като къшей сух хляб на гърлото му ще приседне.<br /><br />Вдигам непробиваеми, тежки стени - високи<br />Да не може да мине никой вече през тях...<br />Ще направя и ровове безкрайни и дълбоки<br />Не искам да си спомням за това, което някога бях.<br /><br /></strong></span><strong><br /></strong></span><strong><br /></strong><br /><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-1628812515181554522?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-66123283829233270412008-01-10T02:02:00.001+02:002008-06-09T15:13:19.395+03:00<div align="center"><span style="color:#cc0000;"><span><strong>Тупти едва... облечено в кървящи рани.<br />Последни глътки въздух взима си през тях.<br />За панихидата раздадени са всичките покани.<br />И нека няма сълзи, а танци, музика и смях.<br /><br />Агонизира в болки... но не се предава.<br />Бори се за всеки следващ миг живот.<br />И завета свой така ни посвещава :<br />Да сме силни... да свалиме робския хомот.<br /><br />И разпокъсано е ... с кръпки, с липси.<br />Зеят дупки от конци личат следи...<br />Дето някой е запълвал празно място.<br />Дето нескопосано закърпвал си го ти.<br /><br />И макар да ви изглежда грозно, жалко...<br />Въсщност носи изящна красота....<br />Онова което ей сега, след малко...<br />Ще умре скърбящо в самота...<br /><br />И ето... пуслира запоследно...Сбогом!<br />Затихва, млъква... следва вечен покой.<br />Аз зная, че ще страдат на света за него много.<br />Ще го оплакват със сълзи – порой.<br /><br /></strong></span></span><span><strong><br /></strong></span><strong><br /></strong><br /><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-6612328382923327041?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-23153974372781159012008-01-10T01:58:00.000+02:002008-01-10T02:02:02.809+02:00<div align="center"><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://bp3.blogger.com/_GtFRIaSztKo/R4VgbOO8eII/AAAAAAAAACw/By4ref5bobM/s1600-h/untitled.JPG"><img src="http://bp3.blogger.com/_GtFRIaSztKo/R4VgbOO8eII/AAAAAAAAACw/By4ref5bobM/s320/untitled.JPG" border="0" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5153631369388914818" /></a><br /><br /><div align="center"><span><strong>Очи притварям и назад в годините се връщам.<br />И ето... пак съм малка... почти съм на пет.<br />Пъстроцветни листата вятъра подмята и обръща.<br />Гоня ги... летя със своя нов велосипед.<br /><br />Есен е... но не в сърцето... то от радост пее.<br />Минавам по красивия шарен килим .<br />Листата се гонят – да се стигнат сякаш копнеят...<br />Танцът им разкошен тъй ми е любим...<br /><br />И спирам колелото... слизам... взимам си листо.<br />Разглеждам багрито му и въздишам.<br />Природата го е дарила с разкошно, ново облекло.<br />Чувството дори не мога с думи да опиша.<br /><br />Душата детска благоговее пред разкоша.<br />Стъпките се губят в цветния килим.<br />В джобчето на дънките листото ще положа.<br />То спомен ще ми носи от сезона любим.<br /><br />И ето... минаха години... на двадесет аз съм сега.<br />Но отново не мога с думи да опиша...<br />Пак не ми достигат епитети, фрази и слова...<br />Очите си отварям и щастливо въздишам.<br /><br />В един джоб на една вехта и стара дреха...<br />Горе на тавана... тънещо в забрава седи...<br />Изсъхнало, старо, но носещо надежда и утеха...<br />Едно листо напомнящо за нещо от преди.</strong></span><br /></div></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-2315397437278115901?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-81045281207749076202008-01-10T01:57:00.001+02:002008-06-09T15:12:51.879+03:00<div align="center"><span style="color:#cc0000;"><span><strong>Виж... загледай се безизразно в тишинта.<br />Погледни... там личат невидими белези.<br />Там в незабрава са скрити словата...<br />И изпепеляващи незабравими залези.<br /><br />Да... ето тук, точно тук надники...<br />Красиви картини сякаш се редуват.<br />Ако не ги харесваш... тръгни... забрави.<br />Мислите ми не ще те одумват...<br /><br />Но почакай... поспри... загледай се пак.<br />Може би нещо пропусна да забележиш!<br />Не разбираш ли? Не всичко в мене е мрак.<br />Виж онази светлинка... не бързай да се оттеглиш.<br /><br />Почувствай я... тя за тебе силно блести.<br />Не загасяй я, а по-силно да свети поискай.<br />С чистотата на детски невинни сълзи...<br />пусни я в себе си да влезе... не, не я подтискай.<br /><br />Но ако страхуваш се... по добре си върви.<br />Тя няма нужда от геройства излишни...<br />Остави я... нека в самотата си красиво блести,<br />подхранвана от чувства и емоции предишни.</strong></span></span><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-8104528120774907620?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-90930423445148184912008-01-10T01:56:00.001+02:002008-06-09T15:12:30.543+03:00<div align="center"><span style="color:#cc0000;"><span><strong>Черно наметало покрива ми лицето.<br />Тъмни сенки прегръщат мойто тяло.<br />Дъжд пороен вали ми във сърцето.<br />С нощтта се сливам в неделимо цяло.<br /><br />Боса стъпвам по камъните черни –<br />пробожда, реже всеки мойте стъпала.<br />Кървя... но тъпча мислите си скверни.<br />Опитвам ред да сложа в своята глава.<br /><br />В сърцето лумва огън, но дъжда го потушава.<br />Само пепел се простира вътре, скрита в мен...<br />Нима тази участ ми живота кратък заслужава?<br />Нима ще бъде вечна нощ... без светлина и ден?<br /><br />Не! Не мога...просто така да се предам!<br />Дори да си пожертвам живота... Ще се боря!<br />Дори на дявола душата си ще дам...<br />Каквото трябва ... ще го сторя.</strong></span></span><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-9093042344514818491?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-16778318015320660692008-01-10T01:54:00.001+02:002008-06-09T15:12:10.998+03:00<div align="center"><span><strong><br /></strong></span><span style="color:#cc0000;"><span><strong>И аз някога влюбена бях...<br />После много силно обичах,<br />копнеех, желаех горях...<br />и нежни думи изричах...<br /><br />.............................................................................<br /><br />Живота ме направи жестока<br />силна болка ме научи какво е.<br />Загубих аз свойта посока...<br />И сега не мога да си намеря покоя.<br /><br />Тръгнала бях света да променя,<br />ала той мене някак промени.<br />И станах настървена, даже зла.<br />От отровата пих. В очите няма искри.<br /><br />Но продължавам, не спирам да живея.<br />Стискам зъби и мълча. Не се предавам.<br />Силната болка ме кара да немея...<br />На нея цяла се отдавам.</strong></span></span><span><strong><br /></strong></span><strong><br /></strong><br /><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-1677831801532066069?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-28216175343899540702008-01-10T01:53:00.001+02:002008-06-09T15:11:39.615+03:00<div align="center"><span style="color:#cc0000;"><span><strong>Шум се чува някъде в гъстака...<br />Някой си проправя път...<br />Бърза както винаги, не чака<br />Не спи, когато всички други спят.<br /><br />Тръгнало само света да преоткрие.<br />Взело си за спътник самота...<br />Под бодлите , сърчицето то си крие.<br />Върви през дъжд и през слана...<br /><br />В тишината ослушва се смутено.<br />Тръпне да не го ранят...<br />И понякога му е така студено,<br />но неговия дух не ще сломят.<br /><br />Във миг наежва се когато някой<br />да го докосне посегне със ръка,<br />че не със нежност докосвал го е всякой.<br />Ранявали са го със зли слова...<br /><br />Миналото дълбоко в себе си затвори.<br />Върви неспирно в късен и във ранен час.<br />Съвсем за нищо ли не ви говори?<br />Таралежчето – това съм аз!<br /><br /></strong></span></span><span><strong><br /></strong></span><strong><br /></strong><br /><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-2821617534389954070?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-41122389567052229532008-01-10T01:51:00.001+02:002008-06-09T15:11:07.620+03:00<div align="center"><span style="color:#cc0000;"><span><span><strong>И някак бързо, неусетно времето минава,<br />изгубват се моментите като на сън.<br />И тъй притихнала, само болката остава.<br />Всички чувства други вече са навън...<br /><br />Спи сърце! Не се разбуждай толкоз рано.<br />Не дей да пускаш никой вътре в теб.<br />Недей! Почакай! От мен не искай само<br />да връщам спомени за миг далечен и отнет.<br /><br />Страхувам се! Не искам пак само да страдаш,<br />не искам да проплакваш с кървави сълзи...<br />Мълчи! На никой няма да се подаряваш...<br />Завий се в самотата си студена. Спи!</strong></span></span></span><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-4112238956705222953?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-19053274645168320712008-01-10T01:50:00.003+02:002008-06-09T15:10:46.095+03:00<div align="center"><span style="color:#cc0000;"><span><strong>Тъмна стая. Прах всичко в нея прегръща.<br />Спуснати, мръсни завеси.Миризма на цигари.<br />Тъмнината там царува. Всичко в черно поглъща.<br />Въздухът – горещ и сгъстен ноздрите ми опари.<br /><br />Старо канапе, разбити плочки, масата - счупена.<br />Наполовина пълна чаша, пепелника – мръсен...<br />Строшена нощна лампа от някъде отдавна купена.<br />Да се върна назад не мога, не искам. Часът е вече късен.</strong></span></span><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-1905327464516832071?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-53931069049048063982008-01-10T01:50:00.002+02:002008-01-10T01:53:33.811+02:00<div align="center">Когато нощем си легна и тихо затворя очи,<br />твоя нежен образ бързо мрака поглъща,<br />светлина се възцарява, сякаш греят звезди.<br />Непрогледен мрак в приказни краски превръща.<br /><br />И не смея да мръдна, да погледна дори.<br />Не искам да изчезне отново всичко...<br />Мечтая за теб цяла нощ, до късни зори.<br />Ти си блян прекрасен и щастие едничко.<br /><br />Меки чаршафи галят грешното ми тяло.<br />Вдъхвам аромат на пролет, на цветя...<br />Незрима светлината къпе всичко в бяло.<br />Където и да идеш – там е моята душа.</div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-5393106904904806398?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-43312488263174608502008-01-10T01:48:00.001+02:002008-06-09T15:10:04.916+03:00<div align="center"><span><strong><br /></strong></span><span style="color:#cc0000;"><span><strong>Очи затварям и всичко се размива.<br />Трансформира се във нов сюжет.<br />Реалността фантазията припокрива,<br />родена в рими от душата на поет.<br /><br />Поет ли? Така ли трябва да се назова?<br />Не е ли твърде много да се каже,<br />за фантазиите ми облечени в слова?<br />Не е ли някак си превзето даже?<br /><br />А съзнанието ми се пак бунтува...<br />Прокрадва мисли, спомени, мечти.<br />Картини нови, непознати ми рисува.<br />Толкова са цветни - реални почти...<br /><br />Кадрите редуват се в главата.<br />И ето! Идва новата на ред.<br />Думите тъй бързо изписва ръката.<br />Кажете ми! Това ли е да си поет?</strong></span></span><span><strong><br /></strong></span><strong><br /></strong><br /><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-4331248826317460850?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-81424044621667182542008-01-10T01:47:00.001+02:002008-05-26T02:54:45.942+03:00<div align="center"><span><strong>Остатъка от чувствата си в кутийка събирам.<br />Сгънати прилежно на дъното стоят.<br />И таз кутийка в шкафа прашен я прибирам.<br />Така принудих ги завинаги да замълчат.<br /><br />Тъжи сърцето – клето, останало само<br />На чувства и емоции бе нявга богато,<br />ала ограбиха го. Вече не е цяло то...<br />Агонизира и страда – в черни кърви облято.<br /><br />И затворих ги. Чувствата – нека мълчат,<br />на сигурно място, тайничко скрити.<br />Запазих ги. Да не могат вече да ги наранят.<br />Да не бъдат и те от някой, нявга убити.<br /><br /></strong></span><strong><br /></strong><br /><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-8142404462166718254?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-5642381380127230712008-01-10T01:42:00.001+02:002008-06-09T15:09:22.580+03:00<div align="center"><span style="color:#cc0000;"><span><strong>Порой! Каква грандиозна, могъща картина!<br />Облаци се блъскат с мощен трясък.<br />Дъжд. На водопади от небето се излива.<br />Напоява треви, дървета, пясък.<br /><br />Заплакало е небето, сякаш с горчиви сълзи.<br />Гневи се и беснее.С гръмотевици трещи.<br />Вода свещена Земята измива. Вали, вали, вали!<br />Сипе се със сила над мощните морски вълни.<br /><br />Едри капки бързо падат от небето сиво.<br />Пукот далечен нейде силно гърми.<br />Потръпва в екстаз и питомно и диво.<br />Порой се излива, сякаш от човешки сълзи.</strong></span></span><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-564238138012723071?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-25524530759613860142008-01-05T20:47:00.001+02:002008-06-09T15:09:01.421+03:00<div align="center"><div align="center"><a href="http://bp2.blogger.com/_GtFRIaSztKo/R3_R4eO8eGI/AAAAAAAAACc/PErkyy9qJGw/s1600-h/u26_6245.jpg"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5152067266853763170" height="181" alt="" src="http://bp2.blogger.com/_GtFRIaSztKo/R3_R4eO8eGI/AAAAAAAAACc/PErkyy9qJGw/s320/u26_6245.jpg" width="264" border="0" /></a><br /><span style="color:#cc0000;"><strong><span>Седи си тихичко във тъмнината ...<br />Почти догаря поредната цигара ...<br />Тя, която пренадлежи на суетата ...<br />Със себе си сама безмълвно разговаря.<br /><br />И мислите в главата и нахлуват,<br />но... мъчи се, да ги прогони тя.<br />Спомените в съзнанието и танцуват,<br />носещи в очите и сълзи... тъга.<br /><br />От старата цигара нова си запали.<br />Бавно дави мислите в къбета дим.<br />Да потъне в самотата си се тя остави.<br />Няма майка, брат, баща, любим...</span></strong></span></div></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-2552453075961386014?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-43476385027755773052008-01-05T20:40:00.002+02:002009-01-20T21:11:22.170+02:00<div align="center"><a href="http://bp1.blogger.com/_GtFRIaSztKo/R3_QVOO8eFI/AAAAAAAAACU/7BGIcgU3uFQ/s1600-h/u26_3743.jpg"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5152065561751746642" height="203" alt="" src="http://bp1.blogger.com/_GtFRIaSztKo/R3_QVOO8eFI/AAAAAAAAACU/7BGIcgU3uFQ/s320/u26_3743.jpg" width="257" border="0" /></a><br /><div align="center"><span style="color:#ccffff;"><strong><span>Каквото имах да ти дам - вече ти го дадох,<br />но за себе си запазих аз само едно.<br />Дом на тишина ...вътре в мен създадох.<br />Приказно видение от призрачно стъкло.<br /><br />Свят от самота. Скрих го... и си го запазих.<br />На чувства и на мисли моя свят олтар.<br />С надеждата един ден... може би, за някой,<br />той да бъде моята признателност и дар.<br /><br />Но мой си е сега. Място лично и свидно.<br />И прагa му не ще прекрачиш ти.<br />Може би, дори да ти е от това обидно,<br />но недей да влизаш вътре. Спри!</span></strong></span></div></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-4347638502775577305?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-1616209825223149432008-01-05T20:14:00.002+02:002009-01-20T21:09:58.600+02:00<div align="center"><a href="http://bp3.blogger.com/_GtFRIaSztKo/R3_N_uO8eEI/AAAAAAAAACM/MSHhudOwNDc/s1600-h/hekata.jpg"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5152062993361303618" height="278" alt="" src="http://bp3.blogger.com/_GtFRIaSztKo/R3_N_uO8eEI/AAAAAAAAACM/MSHhudOwNDc/s320/hekata.jpg" width="318" border="0" /></a><br /><div align="center"><span style="color:#663366;"><strong><span>Кръстопът. Загубих се, наникъде тръгнала.<br />Улици. Всичко призрачно и черно...<br />С глава към небесата в молитви обърнала,<br />идващи право от сърцето – неверно.<br /><br />Път. Без маркировка, светофари и табели.<br />Мисълта ми в безкрая се рее.<br />А сетивата... сякаш, че са онемели.<br />Живот, който не гори, а тлее.<br /><br />Изгубена в мълчание, потънала в тъга,<br />тръгнала да търся пътя свой,<br />неосъзнала до сега, че който и да избера,<br />то – този път е само мой.</span></strong></span></div></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-161620982522314943?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-33004759191802826882008-01-05T20:08:00.001+02:002008-06-09T15:07:36.349+03:00<div align="center"><div align="center"><a href="http://bp2.blogger.com/_GtFRIaSztKo/R3_IxeO8eDI/AAAAAAAAACE/t1Vt3rV_bCI/s1600-h/u26_4070.jpg"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5152057250990028850" alt="" src="http://bp2.blogger.com/_GtFRIaSztKo/R3_IxeO8eDI/AAAAAAAAACE/t1Vt3rV_bCI/s320/u26_4070.jpg" border="0" /></a><br /><span style="color:#cc0000;"><strong><span>Иди си. Тез две думи да ми беше казaл. Щях!<br />Но мълчеше си, измъчваше ме само.<br />Нямаше да те намразя – да извърша този грях,<br />а сърцето още щеше да е цяло.<br /><br />Върви си. Да бе изрекъл ти на глас. Аз бих!<br />И нямаше дори да се обърна.<br />Душата ми – тя щеше да е като плачещ стих,<br />в самота аз щях да се обгърна.<br /><br />Но щях да бъда силна. Нямаше и да заплача.<br />Обаче ти дори не пожела.<br />Ти бе гладиатора, престъпника, палача.<br />Ти бе болката за мен една.</span></strong></span></div></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-3300475919180282688?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-9834822142811842282008-01-05T19:59:00.002+02:002008-06-09T15:07:07.675+03:00<div align="center"><a href="http://bp1.blogger.com/_GtFRIaSztKo/R3_GdOO8eCI/AAAAAAAAAB8/TRjQgfj2WZo/s1600-h/u26_2473.jpg"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5152054704074422306" height="275" alt="" src="http://bp1.blogger.com/_GtFRIaSztKo/R3_GdOO8eCI/AAAAAAAAAB8/TRjQgfj2WZo/s320/u26_2473.jpg" width="288" border="0" /></a><br /><div><div align="center"><span style="color:#cc0000;"><span><span><strong>Мрак! Прашни,раздрани завеси. Цигарен дим...<br />Заключих тук болката от самота и страх<br />в килията на суетата си... с мръсния килим.<br />Аз. Светицата със смъртен, тежък грях.<br /><br />Душата лута се в пространството нелепо...<br />Всяко чувство в зародиш тя погубва.<br />От рани нови пази тя сърцето – клето.<br />Осъдена греха по този начин да изкупва.<br /><br />И празно е във мойто тленно тяло...<br />Няма емоции,копнежи,чувства.<br />Сърцето ми греховно не е вече цяло,<br />душата ми и тя отдавна – пуста.</strong></span></span></span></div></div></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-983482214281184228?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-77864661619101101432008-01-05T13:10:00.006+02:002009-01-20T21:07:40.447+02:00<div align="center"><a href="http://bp2.blogger.com/_GtFRIaSztKo/R39nNeO8d7I/AAAAAAAAAA8/IlvKQ5gqxYM/s1600-h/u26_2359.jpg"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5151949979886843826" height="172" alt="" src="http://bp2.blogger.com/_GtFRIaSztKo/R39nNeO8d7I/AAAAAAAAAA8/IlvKQ5gqxYM/s320/u26_2359.jpg" width="320" border="0" /></a><br /><strong><span><span>Аз ли съм момичето – непресъхващ извор,<br />Което пие сълзите си и болката заключва?<br />Ето пак усмихвам се.Направих своя избор.<br />На поход дълъг тръгвам – на обич да се уча.<br /><br />Дъждовни облаци изгряват над мен,<br />слънцето си ляга в постелята хладна.<br />Пътят ми е тъмен, прашен, замъглен.<br />За дъжд отправя молитви Земята –жадна.<br /><br />И ето, аз вървя напред със тихи стъпки,<br />сенките нахлуват – връщат всеки спомен.<br />По тялото пълзят съвсем човешки тръпки,<br />страхът в сърцето пуска своя мощен корен.<br /><br />Звън сакрален на камбана разцепи мрака.<br />Нощта с прошката си нежно ме обгърна.<br />Душата ми пречистена - със глас заплака...<br />Застина времето за миг...аз в себе си се върнах.<br /><br /><br />По песни на Ваня Костова!</span></span></strong></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-7786466161910110143?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2464759789473264372.post-60818125940234321952008-01-05T02:50:00.007+02:002009-01-20T21:09:16.147+02:00<div align="center"><a href="http://bp2.blogger.com/_GtFRIaSztKo/R39oEeO8d9I/AAAAAAAAABM/RM70nc0eBUY/s1600-h/u26_4272.jpg"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5151950924779648978" height="187" alt="" src="http://bp2.blogger.com/_GtFRIaSztKo/R39oEeO8d9I/AAAAAAAAABM/RM70nc0eBUY/s320/u26_4272.jpg" width="320" border="0" /></a><span><span></span></span><br /><div><div align="center"><strong><span style="color:#ffcccc;"><span><span><span></span></span></span></span></strong><strong><span><span>Във/За миг един свещен и кратък,Във/За миг един свещен и кратък,Във/За миг един свещен и кратък,Във/За миг един свещен и кратък,<br />ти открадна моето сърце...<br />Взе го цялото без никакъв остатък .<br />Видях как тупка в твоите ръце.<br /><br />Посегнах аз да го докосна...<br />Усмихна ми се ти,<br />но дръпна се назад и скри го<br />и каза ми, че ще боли.<br /><br />Погледнах те... и ти повярвах...<br />поисках твоето сърце...<br />А ти засмян, прегърна ме и каза<br />че още рано е , че съм дете...<br /><br />И мина много време от тогава,<br />но аз все мислих за това,<br />как някога сърцето си ти дадох,<br />защото вярвах в твоите слова.<br /><br />А после чух, че имаш си съпруга,<br />че тя родила твоето дете...<br />Разбрах, че заменил си ме за друга,<br />че няма аз да имам твоето сърце.<br /><br /></span></span></strong><span style="color:#cc0000;"><br /><br /></span><br /></div></div></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/2464759789473264372-6081812594023432195?l=tochterdestodes.blogspot.com' alt='' /></div>•Tochter•Des•Todes•http://www.blogger.com/profile/08660255836919021779noreply@blogger.com0